Когато доверието бъде нарушено чрез предателство, целият свят се разпада на хиляди парченца, които е извънредно трудно да се съберат отново. Психологичните последствия са неизброими: травмата от предателството оставя дълбоки следи, които не са за подценяване. Постоянният отглас от травматичното преживяване бележи всекидневието на засегнатите, защото мозъкът интерпретира ситуацията като животозастрашаваща. Като социални същества ние се нуждаем от сигурна връзка с хората, на които гласуваме доверие. И ако тези хора ни предадат чрез поведението си, те разрушават емоционалните основи, върху които градим живота си.

Понятието „травма“ от предателство е въведено от психолога Дженифър Фрейд през 90-тодини на миналия век. Тя изтъква колко е важно да се обръща повече внимание на това болезнено преживяване. В книгата си „Логиката на забравеното насилие“ Фрейд подчертава една важна подробност: деца, които са малтретирани и тормозени, освен травмата, свързана с такива деяния, развиват и травма от предателство. Чувството, че съществуването им зависи от хора, които им причиняват вреда, поражда дълбока душевна мъка. Някои изтриват или потискат подобни събития в паметта си, за да се съхранят.

Когато става дума за травма от предателство, обикновено си представяме близки хора (членове на семейството), но има и други ситуации, които може да я предизвикат. Последиците зависят силно от причинителите. Така например съществува институционално предателство – когато някоя институция или организация пренебрегва лице, нуждаещо се от помощ; това може да бъдат социални, здравни, военни учреждения и т.н. Има и предателство в партньорската връзка. Най-често става дума за изневяра, но може да се отнася и за домашно насилие и злоупотреба. Изключително болезнено е също предателството от приятел.

Чикагският университет Ръш е провел проучвания, за да изследва по-подробно феномена. Измяната често оставя телесни и душевни белези. Колкото по-искрени и сърдечни са били отношенията с предателя, толкова по-дълбока е травмата. Предателството може да доведе и до посттравматично разстройство като паник атаки и депресия. Много засегнати трудно контролират емоциите си. Деца, подложени на тормоз от близък човек, може да развият алекситимия (неспособност за гласно изразяване на чувства). Дисоциацията също е често последствие. Това е душевен процес, при който разумът се откъсва от настоящия момент или потиска травмиращото преживяне. Не са редки и хранителните разстройства (анорексия, булимия). Може да възникнат също проблеми със здравето: лошо храносмилане, умора, алергии и други.

Нашето хиперактивно общество ни принуждава да погребем болката и да продължим напред. Но предателството е много ярко преживяване, пораждащо чувства като гняв, тъга, чувство за безнадеждност или за вина. Потърпевшият трябва да преработи последствията, за да функционира във всекидневието. А това може да стане, като на първо място приеме и даде воля на болката си. Да бъде честен към себе си, да признае колко мъчително е било разочарованието и да анализира чувствата си. Споделете преживяното с някой близък или го опишете в дневника си. Гласното изразяване на чувствата може да бъде много полезно. Освен травмата от предателството може да са налице и други травми, които се коренят в детството. Ако тези травми не ви дават покой, най-добре да потърсите помощ от психолог. Чрез психотерапията ще се научите да се справяте с болезнените преживявания и да си върнете самоуважението, спокойствието и благополучието.