3. Не свързват щастието с постиженията. За да бъдеш оптимисти, трябва да си доволен от живота дълбоко в себе си. За да откриеш тази удовлетвореност, трябва да се вгледаш в себе си. Щастието, в крайна сметка, е вътрешно състояние. Ако го търсите извън себе си, във външната среда, може никога да не успеете да го откриете. Винаги ще чувствате, че нещо не е наред и нуждите ви трябва да бъдат удовлетворени. Накрая няма да бъдете способни да успявате в живота, просто защото няма да чувствате, че можете да го правите. В другия случай, когато търсим щастието отвън, може да успеем да го открием, но тогава неизменно ще искаме повече и повече. Когато удовлетворим нуждите си, ще възникнат нови, на които пак ще трябва да отговорим. Може да изплатите дълговете си, но ще искате депозит. Може да имате депозит, но той няма да е достатъчно голям. Схващате идеята. Това е безкраен цикъл. Без финал, защото търсите щастието във външни постижения, а трябва да го откриете вътре в себе си.

Оптимистите не свързват щастието с постиженията. Те си дават разрешение да бъдат щастливи във всеки момент, отхвърляйки постоянната нужда да имат повече и повече. Поставят си цели, работят здраво за тях, помагат на другите, израстват, но се учат да се възнаграждават по време на пътуването, не да те фокусират върху крайната цел.

4. Избягват негативните хора и създават позитивна среда. Нещастието обожава компанията. Ако прекарвате твърде много време около негативни хора, има голяма вероятност да започнете да не виждате причини да бъдете щастливи. Направете си услуга и избягвайте тези лица. Обградете се с позитивни, емоционално подкрепящи приятели и правете с тях това, което ви кара да се смеете.

Оптимизмът е навик, който се научава. Той е заразен. Изберете да общувате с хора, които го предават. Животът е твърде страхотен и кратък, за да го прекарваме с други, които не се отнасят към нас достатъчно добре. Обградете се с хора, които ви издигат нагоре и им връщайте услугата винаги, когато можете.

5. Очакват животът да бъде серия от възходи и падения. Само защото сте оптимист не означава, че няма да имате лоши дни. Ще имате – това е реалността. Животът не винаги е цветя и рози. Чувството за реализъм ни помага да стъпим здраво на земята така, че да не ни отнесе вятърът. Пригответе се за падения и трупайте максималното, като се възползвате от изкачванията. Първото ще ви направи чувствителни, а второто – оптимист.

6. Използват положителен език и жестове. Не винаги случващото се определя настроението ни. Понякога състоянието ни се определя от начина, по който вербално описваме нещата и се изразяваме за събитията, които имат значение за нас. Оптимистът казва „Точно както очаквах, учих много и старанието ми се отплати – имам висока оценка на изпита”. Песимистът: „Боже, извадих късмет с добрата си оценка на този тест!”. Последвайте стъпките на оптимиста и говорете на себе си по по-позитивен начин.

Жестовете на тялото също са важни. Мозъкът и усмивката са неизменно свързани в общ механизъм. Когато си мислим „нещастен съм”, мускулите на лицето ни падат надолу. Изпращат съобщение до мозъка, в което се потвърждава „Да, нещастен съм” и той се блокира в търсенето на решения. Можете обаче да щракнете ключа на вътрешната реакция, като се усмихнете. Мозъкът ще ви отговори със смяна на настроението. С усещане в духа на „Хей, животът все още е доста хубав и се справям добре!”.