„Песимистът вижда трудност във всяка възможност. Оптимистът вижда възможност във всяка трудност.”

Уинстън Чърчил

Хората с оптимистичен поглед обикновено са по-здрави и по-продуктивни. По-малко настиват. По-добре се справят с ежедневните трудности на живота. Може би живеят по-дълго, заради по-ниските нива на стрес, които изпитват.

Това смята блогърът Марк от marcandangel.com. Според него оптимизмът не се предава по рождение. Той се учи. Може да се възпитава.

Тук следват 6 неща, които по мнение на автора оптимистите правят различно и всички ние можем да ги последваме в примера им.

1. Оптимално се възползват от наличните възможности. Мнозина често се дразнят на хората, звучащи твърде оптимистично, но обикновено те бъркат оптимистите с идеалистите. Оптимистът нито е наивен, нито отричащ. Той не е сляп за реалността на живота. Вярва в оптималната употреба на всички налични опции, без значение колко са ограничени те. Ето защо хората като него виждат по-добре широката картина. По-правилно могат да визуализират и управляват настоящите възможности.

С други думи, оптимистът е позитивен реалист, докато идеалистът се фокусира само върху най-добрите аспекти на ситуацията и пренебрегва негативите, които вредят на реалността. Песимистът пък не вижда никакви възможности.

Така, когато се протягат към лимоново дръвче, идеалистът опитва да откъсне най-сочно изглеждащия лимон, песимистът взема най-близкия до него, а оптимистът набира всички възможни лимони и си прави лимонада.

2. Уважават себе си. Като деца опитвахме да впечатляваме и вдъхновяваме себе си ежедневно. Помните ли? Бягахме, скачахме, люлеехме се, пяхме и танцувахме без да ни е грижа за света и без да се тревожим какво ще си помислят другите. Не се нуждаем от одобрението на никой, защото дълбоко в себе си знаем, че сме страхотни заради това, което сме. Защото сме уникални. Пораствайки, често го забравяме под напора на възрастните, медиите и обществото.

Оптимистите се защитават от собственото неодобрение при сравнението с другите. Правят го по два начина. Вярват най-вече на интуицията си и не питат много хора предварително за мнението им. Просто правят това, което със сърцето си чувстват, че е най-добре.