Веднъж хората задали на живота един и същи въпрос: „Защо живея така?”
Първият човек попитал:
- Защо живея така? Често боледувам, неуспехите постоянно ме съпровождат… Аз съм буквално като магнит за всички неприятности…
И животът му отговорил:
- Защото живееш НАПУК. Обиден си на целия свят, попаднал си в капана на ненавистта и злопаметността. А трябва да се живее ЗА РАДОСТ на себе си, околните, Бог. Тогава ще бъдеш щастлив.
Вторият човек опитал Живота:
- Защо живея така? В постоянна борба с някого или с нещо… Все нещо не е както трябва…
И животът му отговорил:
- Защото живееш ВЪПРЕКИ. Въпреки всичко и всички. Ти си точно като непораснало дете, все още се бунтуваш, никак не можеш да се спреш. Затова имаш такъв объркан живот. А трябва да се живее БЛАГОДАРЕЙКИ. Тогава и ти ще бъдеш щастлив.
И третият човек попитал Живота:
- Защо живея така? Постоянно завися от мнението на околните, не съм уверен в себе си…
И Животът му отговорил:
- Ти живееш, за да ти ЗАВИЖДАТ. А трябва да живееш така, че да ВДЪХНОВЯВАШ с примера си. Тогава и ти ще бъдеш щастлив.
Четвъртият човек попитал живота:
- Кажи, защо живея така? В постоянен стрес и напрежение…
И Животът му отговорил:
- Ти живееш, за да ДОКАЖЕШ някому нещо. Твоят живот се състои от установени теореми, които постоянно водят до „това, което трябва да се докаже”. Но това не е нужно на никого. Не е нужно нищо на никого да се доказва. По този начин само си губиш времето и силите: и за доказателства, и за това да подхранваш мисловните образи на други хора в главата си, които винаги ще са гладни и ще изискват внимание към себе си – още, и още, и още. А трябва да се живее в АКСИОМАТА НА ЩАСТИЕТО.
