Единственото постоянно нещо са променитe.
Животът започва да се усеща по-лек, когато приемеш, че той никога няма да стане по-лесен.
Много от нас влагат огромно количество време и усилия, за да „постигнат стабилност“, „да се установят“, „да си осигурят сигурност“…
Вместо просто да приемат, че такава стабилност вече няма.
Поне не в онзи смисъл, за който копнеем.
И какво остава тогава?
Остава постоянната променливост.
Отминаха времената на една професия за цял живот, на сигурна работа до пенсия…
Новата стабилност е именно това – постоянната промяна.
Затова нека се учим да „намираме опора“ и да се „стабилизираме“ не за да спрем, да се успокоим и да се окопаем на едно място, а за да се оттласнем от тази точка и да продължим да се променяме.
Нека се учим да не се обезсърчаваме от промените и да гледаме на себе си като на най-добрата си възможност.
И нещо, което особено ми допада: нека се учим да поставяме под съмнение уж „очевидните“ неща и да намираме нестандартни решения на привидно рутинни задачи.
Автор: Алуника Доброволска
