Ако можеш да погледнеш към залеза и да се усмихнеш, да откриеш красотата в цветовете на малко цвете, тогава ти все още имаш надежда.

Ако можеш да откриеш наслада в движението на пеперуда и ако усмивката на дете все още може да стопли сърцето ти, тогава все още имаш надежда.

Ако можеш да видиш доброто в другите хора и шума от падащия дъжд по покрива все още може да те приспи, тогава ти все още имаш надежда.

Ако дъгата все още те кара да спираш и да гледаш в захлас, и ако твоя домашен любимец все още се чувства доволен под твоите ласки, тогава ти все още имаш надежда.

Ако срещаш нови хора с въодушевление и оптимизъм и ако не караш хората да се съмняват, тогава ти все още имаш надежда.

Ако все още предлагаш ръката си в знак на приятелство и получаването на неочаквани писма или картички те кара да се вълнуваш, тогава ти все още имаш надежда.

Ако страданието на другите все още те изпълва с болка и те разстройва и ако отказваш да оставиш едно приятелство да си отиде, тогава ти все още имаш надежда.

Ако се надяваш за някое време или място за тишина, за размисъл и ако все още гледаш любовни истории или искаш краят им да е щастлив, тогава ти все още имаш надежда.

Ако можеш да погледнеш назад към миналото и да се усмихнеш и когато се изправиш пред лошото, когато ти казват, че всичко е безсмислено, а ти все още завършваш с фразата “да, но…”, тогава ти все още имаш надежда.