Колкото повече години минават, толкова по-склонни сме да погледнем назад към живота си и да си кажем „Трябваше по-малко да се тревожа“. Започваме да осъзнаваме, че тревогата не си е струвала цената – напрежение, лош сън, умора, раздразнителност, проблеми с концентрацията и цялостно чувство за неудовлетореност. В крайна сметка, повечето от нещата, за които се безпокоим, не се случват.

На ако безпокойството има толкова недостатъци, защо си го причиняваме?

Когато определено бъдещо развитие на нещата е несигурно, искаме да сме сигурни, че те ще се развият в наша полза. В повечето случаи, дори след като сме направили всичко възможно, за да предотвратим нещо лошо, не можем да елеминираме възможността нещо да се обърка. Да изпуснем полет, да се разболеем, да сгрешим в работата си, да загубим човек, когото обичаме. Нямаме съвършен контрол върху това дали тези неща могат да се случат.

Когато ни е трудно да живеем с тази несигурност, можем да се върнем към ситуацията в ума си и да продължим да я превъртаме, представяйки си всяко „какво ще стане, ако“ и как бихме реагирали – опитваме се да контролираме неконтролируема ситуация. Тревогата за несигурни бъдещи събития се усилва от само себе си.

Как е възможно душевно състояние, свързано с толкова напрежение, да е възнаграждаващо? Всеки път, когато се тревожим и лошото нещо не се случи, умът ни свързва тревогата с предотвратяване на нещастието.

Тревожа се → Нищо лошо не се случва.

Изводът е „Това, че се тревожих, е добре“. (Ние най-вероятно не сме съзнателно наясно с този мисловен процес.)

Освен този самоподхранващ се характер на тревогата има пет разпространени убеждения за нея, които ни карат да я изпитваме.

1. Ако се тревожим, няма да бъдем неприятно изненадани

Никой не обича да получи лоша новина внезапно, тъй че често се тревожим, за да предотвратим евентуално разочарование. За съжаление не можем да предвидим всичко, което може да ни се случи, тъй че е невъзможно да избегнем разочарованията. Междувременно, колко страдаме, когато се страхуваме за бъдещето?

2. По-безпасно е да се тревожим

Нашите убеждения за тревогата могат да имат суеверен елемент, защото вярваме, че самият акт на тревогата някак намалява вероятността за резултата, от който се опасяваме. Може да мислим, че ако спрем да се безпокоим, „дърпаме дявола за опашката“. Но ако непрекъснато се безпокоим, никога не успяваме да подложим на проверка това убеждение, за да видим дали е вярно. През повечето време тревогите ни имат толкова влияние върху събитията, колкото мислено да задържаме самолета във въздуха, докато летим (освен ако не сме пилот на самолета).

3. Като се тревожа, показвам, че ме е грижа

Може да смятаме, че тревогата казва нещо хубаво за нас: „Тревожа се, защото ме е грижа“. Това може да е вярно, но често го обръщаме и мислим „Ако не се тревожа, това значи, че не ме е грижа“. Трябва да направим разлика между загрижеността за дадена ситуация – и излишната и безполезна тревога за нея. Ако се чудите кое от двете е, попитайте близките си – дали предпочитат да се тревожим, или да покажем загрижеността си по друг начин.

4. Тревогата ме мотивира

Не е необичайно да се смята, че ако спрем да се тревожим, ще станем самодоволни или непродуктивни. Помислете за скорошен момент, когато сте били обхванати от тревога: Можете ли да си представите, че сте мотивирани да се справите със ситуацията, дори да не бяхте се тревожили толкова? Трябва да правим разлика между непродуктивното притеснение и продуктивната загриженост и решаване на проблемите.

5. Тревогата ми помага да решавам проблемите

Може да си казваме, че тревогата е начин, по който намираме решения за проблемите си. Въпреки това, крайната тревога е по-вероятно да попречи на решаването на проблемите. Още веднъж, трябва де сме наясно с разликата между продуктивното решаване на проблемите и безпричинното притеснение. Помислете за тези два режима на действие от собствен опит: Какво е чувството, когато се грижите за даден проблем и когато се тревожите „какво ще се случи, ако?“След като се запознахте с петте основни причини да се тревожим, и вероятно споделяте мнението, че тревогата е като цяло безполезна, вероятно си казвате „Дотук добре – но как точно се очаква да спра да се тревожа?“. Нека бъдем честни: наистина е трудно да спрем да се тревожим, затова е полезно да имаме множество инструменти, които могат да ни помогнат.

Ето пет от тях:

Успокойте нервната система

Когато непрекъснато сме разтревожени и напрегнати, нервната ни система е в бойна готовност. Психичното напрежение се превръща във физическо напрежение, което може да ни накара да чувстваме, че трябва да се тревожим, защото сме толкова физически развълнувани. В подобни случаи е добре да разполагаме с начини, чрез които да успокоим ума и тялото и да се отпуснем. Например релаксация, медитация или физически упражнения. (Ето няколко упражнения, които можете да направите за по-малко от минута.)

Обърнете внимание на тревогата и убежденията, които я предизвикват

Често не забелязваме какво прави умът ни. Можем да усещаме, че се чувстваме напрегнати или стресирани, но не осъзнаваме, че имаме някаква степен на избор да се освободим от тревогите. Осъзнаването на процеса – и мислите, които предизвикват тревожното чувството – ни дава повече избор за това как да отговорим на него.

Прегърнете несигурността

Повечето от нещата, за които ни е грижа в живота, са свързани с несигурност. Не можем да сме напълно сигурни, че ще се справим добре в училище, че даден човек ще ни хареса, че винаги ще сме здрави, че ще имаме щастлив брак. И все пак не трябва да позволяваме тази несигурност да ни спира да живеем живота, който искаме. Отвъд това просто да понасяме несигурността, можем да я приемем с готовност като неотменна част от живота. Прекарваме толкова време, опитвайки се да елиминираме несигурността, че изисква значителна практика да се научим да я приемаме.

Живейте в настоящето

Осъзнаването на усещанията в настоящия момент често е част от лечението на излишната тревожност. Това помага да фокусираме психичната си енергия върху изживяването на настоящето с отвореност и приемане – отношение, което помага на много нива. Тревогата по дефиниция е насочена към бъдещето, тъй че фокусирането на вниманието върху настоящето във всекидневни дейности като взимане на душ, ходене, разговори или по-специални дейности като медитация или йога.

Изправете се срещу страховете си

Тревогата има за цел да ни защити от страха, но може да ни остави непрекъснато да разсъждаваме върху неща, които никога няма да се случат. Когато се изправим директно срещу страховете си, те обикновено намаляват. Вместо да се тревожите безспирно, опитайте съзнателно да приемете, че това, от което се страхувате, може да се случи. „Да, възможно е да изпусна полета“, „Не мога да знам със сигурност дали тази настинка няма да прерасне в нещо по-сериозно“, „Възможно е да изгубя работата си.“ В началото вероятно тази възможност ще изглежда ужасна. Въпреки това, с непрекъсната практика можем да се изправим срещу страховете си с по-голямо хладнокръвие.

Не е лесно да се научим да се тревожим по-малко, когато сме свикнали. Дори когато сме решени да оставим тревогите зад гърба си, умът ни почти обезателно ще се върне към тях. Освобождаването от тревогите е малко или много като медитацията: мислите ни ще се върнат към тревогите, така както умът ни започва да блуждае, когато медитираме. Но по-важно е да се върнем отново към намерението си. Не можем да елиминираме всички тревоги, но можем да изберем накъде да насочим вниманието си.

Източник: Psychology Today