Повечето отношения не са трайни - те имат начало и край. Като лятна буря натоварени с емоции, като освежаващ дъждец в изгаряща жега. Но когато облаците се разнесат и се отдалечат прекалено, за да навлажнят ожаднялата земя и да съживят природата, почвата изсъхва и за дълго остава безплодна. Тук ще разгледаме последиците от раздялата и какви мисли събуждат.
1. Вярно ли е, че можем да извлечем поука от всяко болезнено преживяване?
Често сме чували това твърдение. Няма по-добър учител от болката, по-добър житейски опит от дълбоката мъка, която ни застига в определен етап от живота, само за да продължим обогатени напред. По принцип е така, но въпреки това има един аспект, който трябва да се вземе предвид. Не всички излизат от болезнената фаза с положителна поука. След като сме се разделили с любимия човек, който ни е разочаровал, се нуждаем от известно време да си върнем вярата и самочувствието, така че да насочим поглед към бъдещето. Преминаваме през мъчителен процес, който ни „възстановява вътрешно“. В много случаи обаче човек не става по-силен след подобно преживяване, а си носи завинаги раните от него. Когато някой ни причинява болка, се учим да се отдръпваме, когато някой ни лъже, се учим да не се доверяваме, когато ни ограничават в личностното ни развитие, се учим да се затваряме за околните. Тогава извличаме ли поука от тази връзка, която не е трябвало да я има? Да, но невинаги с положителен знак. Ето защо трябва да намерим начин отново да поемем юздите на живота си в свои ръце. Не бива да допускаме негативните мисли да ни обезкуражат – да не забравяме, че когато една врата се затваря, друга се отваря.
2. Загубата на вяра в любовта
Когато загубим доверие в другия, е трудно да се открием необременени и непредубедени за нова любов. Провали ли се е връзка, на която сме възлагали големи надежди и в която сме вложили искрени чувства, част от нас завинаги е белязана. Не бива обаче да допускаме в сърцето ни да остават белези, подобни на пукнатини в необработена почва. Няма нищо лошо в това да бъдем предпазливи, но ако изцяло загубим вяра и доверие, тогава губим и детето в нас, неговата спонтанност и вродена лекота, чрез която интимната връзка се изживява по-интензивно.
3. Дълбоката любов
Провалената интимна връзка оставя чувство за празнота, разочарование и неосъществени надежди. Знаем, че е загуба на време, и въпреки това в ума ни непрекъснато се въртят тези мисли. И макар че можем да се съвземем и дори да се влюбим отново или да отворим нова страница в живота си, в някое ъгълче на сърцето ни остава забита малка треска. Струва ни се, че живеем в два отделни свята: един реален и един на спомените, които са се сраснали с нас. Чувството на празнота продължава да ни съпровожда и трябва да го приемем. Такива рани не заздравяват, но и не бива да позволяваме да ни превърнат в черна дупка. Трябва да приемаме болезнените спомени все едно са лек уханен ветрец, който подухва от време на време, но след няколко секунди отново изчезва. Тогава ще се върнем в тук и сега, където наистина сме щастливи.
