Смисълът на живота едва ли ще ни бъде даден, докато го живеем този живот. А може би е пред нас всеки ден. Може би е по-прост, отколкото си представяме.

Смисълът е прост. Пътят към щастието не е задължително да бъде трънлив.

Очаквайте малко от другите.

Не надценявайте другите, но не ги и подценявайте. Не очаквайте нещо голямо. Така никога няма да бъдете разочаровани.  Не искайте прекалено много. Не очаквайте другите да са като вас. Може би невинаги смисълът „Каквото повикало – такова се обадило.“ Невинаги каквото дадеш, това и получаваш. Не търсете сметка, не разчитайте другите да са винаги честни, да държат на думата си, да идват навреме, делата им да се припокриват с думите.

Очаквайте много от себе си.

Никога не си затваряйте очите за собствените си грешки, за собствените си слабости. Старайте се всеки ден да бъдете своя по-добра версия. Поставяйте се цели и ги следвайте. Научавайте по нещо всеки ден. Усъвършенствайте се. Не си казвайте, че е прекалено трудно. Не се отказвайте. Не търсете извинения, а търсете начин.  Не търсете оправдания, а търсете възможности. Човек е толкова голям, колкото си вярва, че може да бъде. Мислете мащабно, опитвайте се да виждате извън малката картинка, вниквайте в дълбочина на нещата. Не позволявайте другите да ви подрязват крилата. Вярвайте в себе си, бъдете самокритични и изисквайте повече от себе си. Само по този начин можете да надскочите себе си.

В това е смисълът. Не можете да отговаряте за чуждите грешки, но не прощавайте собствените си слабости.