Докато растат, децата се изправят пред редица предизвикателства: детска градина, училище, социализация, създаване на приятелства, научаване как се плува, как се кара колело, как да се състезават, как да учат, как да карат кола. Всяко едно от тези умения е огромна стъпка в развитието им – от първата крачка до сядането зад волана като отговорен зрял човек.

Когато децата и тийнейджърите се изправят пред нови неща, често се налага да се справят с огромна палитра от чувства. Това е трудно за тях – съвсем ново усещане и съвсем ново преживяване. Нормално е да се чувстват прекалено ентусиазирани или прекалено потиснати. Важното е да бъдем до тях, за да ги напътстваме как да се справят с тези нови и непознати чувства.

Да се тревожиш, не е непременно нещо лошо. Тревожността е възможно да бъде много полезна, стига да не продължава прекалено дълго и да не се случва прекалено често.

Тревожността е предупредителен знак. Това е напълно естествена реакция на някакво голямо и значимо събитие или предизвикателство. Тревожността е и начин да се мисли занапред в бъдещето и да си зададем въпроса: „Готов ли съм за това, което предстои? Ще се справя ли? Какво ще се случи? Безопасно ли е да продължа? За какво трябва да бъда подготвен?“ и т.н.

Ето какво могат да направят родителите, за да помогнат на децата:

Понякога децата умишлено избягват новото и непознатото. Но именно това им помага да израстват, да умножават опита си, да трупат впечатления и да стават по-силни. С всяко ново предизвикателство детето научава нещо повече за себе си и за света.

Родителите могат да помогнат на децата и тинейджърите да се справят с непознатото, като намалят тревожността им. Ето как:

Прекарват време с тях. Правете това всеки ден, родители, дори това да са само няколко минути. Отделете ги, за да поговорите с детето, да прекарате време заедно – разходете се, изяжте по един сладолед, поиграйте си. Намерете начин да се посмеете и да споделите чувства. Така връзката ви ще се задълбочи. А когато връзката между родителя и детето е здрава и хармонична, детето няма тайни.

Интересувайте се от мислите и чувствата им. Без да ги притискате обаче. Помогнете на децата да поискат сами да се открият пред вас, да споделят чувствата си, за да им олекне. Може невинаги да им се говори, но нека знаят, че сте винаги готови да ги изслушате.

Слушайте и бъдете търпеливи. Когато децата и тийнейджърите поискат да говорят, вие слушайте. Не ги прекъсвайте, не ги засипвайте с въпроси. Дайте им време, осигурете им пространство, за да дишат и да не се чувстват притиснати. Задавайте въпроси, но умерено. Изчаквайте, изслушвайте, не прекъсвайте, на нападайте, не критикувайте, не съдете. Дайте съвет, дайте пример, подайте ръка.

Проявявайте разбиране. Нека децата знаят, че ги разбирате. Уверете ги, че имат право да се чувстват по начина, по който се чувстват. Нека не се измъчват от чувства на вина. Успокойте ги, че сте до тях. Опитайте се да приемете и да разберете чувствата им, поставяйки се възможно най-много на тяхно място, защото това ще ги насърчи да споделят и занапред.

Помогнете им да се справят със ситуацията. Нека се чувстват способни да се справят. Вашата работа като родители е да им дадете увереност и да се почувстват сигурни, че могат да се справят със ситуацията, която ги тревожи. Подкрепете добрите им идеи. Не се втурвайте да решавате проблемите им. Нека помислят и сами стигнат до решението на проблема (с вашата невидима помощ). Ако поискат помощта ви, дайте им я.   

Помогнете им да се упражняват на практика. Когато това е възможно, помогнете на децата да се справят с новите неща с малки стъпки напред. Нека си поставят големи цели, но се научат, че пътят до тях е дълъг и че всяка крачка напред е значима.

Окуражавайте ги. Хвалете успехите на децата си. Казвайте им, че се гордеете с тях. Помагайте им и да си почиват, да се отпускат, за да се справят със стреса и да не се натрупва.

Накарайте ги да очакват добри неща. Насърчете детето да очаква доброто от бъдещето. Нека вярва в добрия развой на събитията, да не бъде черногледо и да посреща събитията със страх. Разказвайте на децата за хубавите неща от деня ви. Нека и те разкажат за хубавите неща от техния ден. Това ще им помогнат да се съсредоточат върху положителната страна на живота.

Утешавайте и успокоявайте. Понякога тревожността може да потисне децата и тийнейджърите. Когато виждате, че нищо друго не помага, може би е нужно само да им покажете, че сте до тях, да ги успокоите и утешите. Когато настъпи моментът, ще споделят.

    Източник: kidshealth.org