Когато Джен де Гроот, специалист по морски бозайници от Орегонския крайбрежен океанариум,
решила да обучава морския лъв Леа да рисува,
тя дори не подозирала, че това ще се превърне в тяхно основно занимание. Когато хората узнали, че има рисуващ морски лъв, мнозина поискали да се сдобият с някоя от неговите необикновени художествени творби.
Океанариумът оценил по достойнство творчеството на художника и разгърнал печеливш бизнес за полза на всички животни. От този момент Леа се захванала с живописта професионално, което й донесло популярност далеч извън пределите на Орегон.
Най-известният художник сред конете
и най-известният кон сред художниците се нарича Чола. Този мустанг се родил в Невада през 1985 г. Заради неговия недружелюбен нрав каубоите нарекли жребчето Чола – по името на местен диворастящ кактус.
Когато кончето било на пет години, каубоите го измъчили с тежки тренировки и му нанесли сериозна травма. След това Чола попаднал в ранчото на местна театрална балерина. През април 2004 г. мис Чамбърс, стопанката на Чола, решила да боядиса оградата на своето ранчо. Чола се отправил да й помага. Така започнала творческата биография на гривестия художник.
Днес всеки ден на разположение на Чола се намират платно на триножник и няколко кофи акварелна боя. Когато мустангът рисува, той самостоятелно избира четката, подбира цветовете.
Усмирявайки дивия си нрав със силата на изкуството,
Чола придобил добри маниери.
Например той никога не гризе и не дъвчи инструмента, както биха правили нормалните коне.
През 2008 г. талантливият импресионист Чола се радвал на шумен успех в Италия, където посрещнали картините му изключително топло. Мнозина мислели, че изпратените от неговата стопанка картини са дело на човешки ръце, но се оказало, че са рисувани от безръко копитно животно.
Виетнамската свиня Смитфилд има дупка в зурлата. Тя е в резултат от две операции по отстраняване на тумор, след всяка от които свинята преминавала курс по лъчева терапия. А не е ли по-лесно да се превърне в пържоли, биха попитали мнозина. Но 12-годишният Смитфилд е много скъп на своите стопани. И как иначе – той е звезда на шоубизнеса.
Грухтящият питомец е всепризнат актьор и живописец.
Докторите казват, че животното ще изкара още година или две, ако пази диета, заради която днес тежи само 140 килограма. Картините, чийто автор е Смитфилд, струват от 50 до 150 долара. Ежегодно се публикува календар с репродукции на свинските шедьоври. А още свинята живописец умее да се целува с хора, да подава лапа, да се усмихва и да свири на барабани.
Мравоядите тамандуа се отличават с неголям размер и забавляващо хората поведение. В домашни условия без проблем преминават от мравки и гъсеници на месо и плодове. Позволяват да бъдат обличани в човешки дрехи и да ги показват за пари.
Тамандуата Стиви Куруми и неговата мила приятелка Пуа са добре възпитани и дресирани за киноактьори. Те се снимали във филма „Доктор Дулитъл”. След като пообщувал с някои дейци на изкуството и се поотъркал сред бохемата, Стиви Куруми поискал да се научи да рисува. И се научил.
За съжаление четирипръстият мравояд Стиви
не се радвал дълго на своята слава. На погребението му прозвучали и такива думи: „Той обичаше да целува хората и беше професионалист в изкуството”. За спомен от талантливия мравояд останали няколко шедьовъра на животинската живопис. Както се казва, животът е кратък, изкуството – вечно. Но това едва ли важи за такъв дълголетник като костенурката.
Ако по света различни видове животни от десетилетия се изявяват като даровити художници, то у нас първите плахи опити в зооизкуството датират от май 2007 г., когато в Националния музей „Земята и хората” в София е представена първата по рода си изложба на охлювна живопис. В продължение на две седмици двадесет черупчести създават десетина художествени платна, плод на колективния творчески гений на пълзящите твари. Умело боравейки с детски акварелни бои и естествена слуз, охлювите успяват да предизвикат интереса на публиката с умението си да композират впечатляващи абстрактни сюжети.
По време на подготовката на изложбата се оказало, че някои охлюви не желаят да „творят” и благополучно дремят върху белия лист – наложило се те да бъдат върнати у дома, т.е. в парка. Други с безумно упорство изгризвали картона, унищожавайки труда на цялата творческа бригада. Те също били върнати сред природата, тъй като любовта на пълзящите художници към хартията се оказала нелечима и макар да не им създава проблеми, може да убие ентусиазма и на най-търпеливите организатори на изложби.
Все пак намерили се и такива охлюви, които с удоволствие пълзели по бялото платно, сякаш танцувайки валс в забавено темпо, понякога излизайки извън границите на листа и връщайки се отново. А пък в края на творческия процес ги очаквала награда – охлювите много обичат да се къпят. Топлата баня била достойна награда за труда им. Историята мълчи дали уникалните творби на слузестите художници са намерили подобаващо място в нечия колекция и срещу каква цена.
Снимка: Shutterstock
