Човекоподобните маймуни в чешките зоопаркове рисуват не просто така, а по специална програма, разработена от биолозите.
Нима горилите, орангутаните и шимпанзетата се учат
да рисуват по всички правила на изобразителното изкуство?
Те сами се учат. Първите рисунки представляват няколко плахи линии в центъра, след това се изпълва целият лист. Действително, „учителят” може да покаже как трябва да се движи моливът по хартията. Но ако си мислите, че шимпанзетата ще копират този жест – грешите. Те избират по свой вкус и разбиране и средството за рисуване, и способа на неговото използване. И дори обекта, на който искат да изобразят нещо – невинаги това е предложеният им лист хартия.
Така един орангутан дълго отказвал да рисува, а след това
започнал яростно да украсява стените на своята волиера – избрал жанра графити.
А женското шимпанзе Ванилка потапяла дланта си в боята и гледала как тя се стича по кожните гънки. Друг орангутан пък си оцветил устните.
Впрочем в избора на художествени средства маймуните са наистина ненадминати сред зоохудожниците. Те могат да създават великолепни творби с език, размазвайки боите, с пръсти и дори с глава. Един художник гимнастик висял с главата надолу и размазвал боите по белия лист с главата си. А пък шимпанзето Теди веднъж получило боички за деца, предназначени за рисуване с пръсти. В началото тази идея не му харесала и той през цялото време бършел пръстите си в стените на волиерата. Но след това изведнъж дотичал до една от служителките в зоопарка, потопил ръката й в боя и започнал да рисува върху хартията с нейните пръсти.
Отчитайки креативността на маймуните в използването на художествени средства, учените
внимателно подбирали боите и моливите
за своите подопечни. Изискванията са същите, както и за малки деца: всичко, което попада в лапите на художниците, най-вероятно ще се окаже и в устата им, следователно трябва да е натурално и нетоксично. Етолозите се отказали от използването на акварели, защото опашатите майстори на четката първо изсмуквали боята от четките, а освен това понякога облизвали своята картина и тогава на мястото на „шедьовъра” оставало само бледо петно.
Чувството за хармония е дар от природата
Зрелището с рисуващите маймуни не е просто развлечение за учените. Те анализират всяка рисунка, мотивация, способ на рисуване, предел на възможностите и даже избора на цвят и форма, надявайки се да определят как е еволюирал древният човек в творчески смисъл.
Ако по света различни видове животни от десетилетия се изявяват като даровити художници, то у нас първите плахи опити в зооизкуството датират от май 2007 г., когато в Националния музей „Земята и хората” в София е представена първата по рода си изложба на охлювна живопис. В продължение на две седмици двадесет черупчести създават десетина художествени платна, плод на колективния творчески гений на пълзящите твари. Умело боравейки с детски акварелни бои и естествена слуз, охлювите успяват да предизвикат интереса на публиката с умението си да композират впечатляващи абстрактни сюжети.
По време на подготовката на изложбата се оказало, че някои охлюви не желаят да „творят” и благополучно дремят върху белия лист – наложило се те да бъдат върнати у дома, т.е. в парка. Други с безумно упорство изгризвали картона, унищожавайки труда на цялата творческа бригада. Те също били върнати сред природата, тъй като любовта на пълзящите художници към хартията се оказала нелечима и макар да не им създава проблеми, може да убие ентусиазма и на най-търпеливите организатори на изложби.
Все пак намерили се и такива охлюви, които с удоволствие пълзели по бялото платно, сякаш танцувайки валс в забавено темпо, понякога излизайки извън границите на листа и връщайки се отново. А пък в края на творческия процес ги очаквала награда – охлювите много обичат да се къпят. Топлата баня била достойна награда за труда им. Историята мълчи дали уникалните творби на слузестите художници са намерили подобаващо място в нечия колекция и срещу каква цена.
Снимка: Shutterstock
