Учени са установили, че „бебешкия език“, който често използваме, когато говорим на домашните си любимци, до голяма степен се пренебрегва от големите кучета, макар че малките кученца изглежда го оценяват.
Проучването изследва начина, по който хората най-често общуват с кучетата си, и показва че „бебешкото говорене“ не само предизвиква конфузни гримаси у околните, но и няма смисъл, защото порасналите кучета изобщо не му обръщат внимание.
Така нареченият „бебешки език“ се състои в това, че говорим с по-висок („изтънен“) глас и използваме опростен език, пълен с безсмислени думи и звуци.
Въпреки че този език звучи безсмислено, учените са установили, че той играе голяма роля в ранното детстко развитие.
„Доказано е, че този тип реч има положителни аспекти за ангажиране и поддържане на вниманието на бебетата и улесняването на социалните им взаимодействия с възрастните – казва Никълъс Матхевън от Градския университет на Ню Йорк – кърмачетата на около седемседмична възраст показват предпочитание към бебешката реч в сравнение с тази на възрастните.“
Странното е, че често използваме същия тип реч и при общуването с домашните си любимци – особено кучетата. Но има твърде малко изследвания, която да обяснят защо го правим и каква е реакцията на кучетата.
За да разберат това, Матхевън и колегите му разбработват експеримент, в който 30 души, жени (заради по-високия тембър) разглеждат 90 различни снимки на кучета. 30 от кучетата са малки, 30 на средна възраст, 30 – възрастни.
Участващите произнасят типични „кучешки“ фрази, докато гледат снимките.
