Архитектурата на тази част на Мец е заслуга главно на един архитект: Jacques-François Blondel (1705-1774). Неговият син Jean-Baptiste Blondel пък е един от главните архитекти на Париж. Площадът в Мец, на който е разположена катедралата Свети Стефан се казва Площадът на Оръжията. Освен катедралата, тук се намират още Общината на Мец, ето я в дъното:
Поделението за Лотарингия на Министерството на културата на Франция:
И Туристическият център на града, разбира се с трите знамена- на Европа, Франция и Германия:
Вътре имаше надпис и на български за добре дошли.
Мец е град на културата. Това личи и в малките детаили като оформлението на интериора на туристическия им център. Много уютно и приятно място, с много любезни служители.
Една от най-големите забележителности на Мец е гарата. Както споменах- Мец е дете на смесения брак между Франция и Германия през вековете. Така и архитектурно Мец може да се раздели на типично френска част – гравитиращ около катедралата център с постройките от жълт варовик, площади с кафенета и ресторанти, тесни улици, интимни жилищни сгради, приятни магазинчета, места посветени на културата (театри, опера), католически църкви; и немска част -елегантно, високо тевтонско строителство, демонстриаращо величието и стратегическата мисъл на прусацие, които считат Мец за свой и го развиват по свой вкус особено след окупацията през 1870г. Именно до гарата се оформя и нов, немски център, контрастиращ с френския център на Мец.
Гранитната гара е внушителна, кръстовидна сграда, проектирана от архитекта на протестантски църкви и имперски архитект – специална титла, дадена му лично от кайзера- Jürgen Kröger.
Поръчана и построена с парите на Вилхелм II, гарата е олицетворение на намеренията на германците да използват Мец за център на бъдещите си военни действия, насочени към останалата част на Франция. Мец се намира много удобно точно на пътя между Париж и Страсбург. Прусаците са имали нужда от собствено, удобно място на този път. Трябва им и гара, през която да превозват най-бързо и евтино възможно най-много стоки и хора. И войници. Германците имат навика да са последователни и постоянни за много дълги периоди от време, въпреки някои временни неуспехи. Загубите от предходните войни например не са попречили на Хитлер да посрещне Коледата на 1940г. именно в Мец, защото стратегически мястото не е променило привлекателността си. Подозирам, че е минал поне за оглед и през гарата, но нямаше кого наоколо да попитам за сигурност.
