Проектът „Градът на хората“ ще представи композиция от кадри на значими локации в столицата, които могат да претърпят развитие с цел подобряване на облика и функционирането на градската тъкан. Проектът представя интерактивна изложба от илюстрации на селектираните кадри, които съдържат концептуално предложение за интервенция с цел провокиране на публичен дебат за териториално развитие на града и интегриране на гражданите в културното управление.

Област на изкуството: Дизайн/Архитектура.

Въведение:

Проектът „Градът на хората“ представя една своеобразна арстистична разходка из София, която приканва за размисъл как  функционира градът и как ключови места в него могат да бъдат подобрени, за да допринесят за обогатяването на градската среда и преживяванията на обитателите й. Целта е, посредством прилагането на артистични методи, да бъде изведен на преден план многообразния потенциал на избраните локации. Чрез провокативни артистични подходи биват представени футуристични предложения за функционалността на избраните локации. 

Чрез артистична репрезентация се засягат проблеми и се предлагат възможни решения на определени предизвикатества в градската среда. Проектът представлява експериментална рефексия за създаването на нов урбанистичен план за града, воден от принципите на „множествените възможности“. Предложена е концепция за сливане /contamination/ между „градско изкуство“ („urban art”)  и „обществени пространства“ („ public space”). Според този подход, артистът влага чувствителност, лекота и гъвкавост в изолирането на големи теми и усвояването на спонтанни пространствени решения за разлика от едностранния стандартен технически подход.  Oт тук следва и един по-алтернативен модел за интегриране на публиката директно в планирането на градското пространство. Упражняването на този спешен урбанистечен подход (urbanism of emergency) може да послужи за полагане на основните на един активен урбанистичен център, в който всеки гражданин е поканен да сподели вижданията си за бъдещето на града с цел изграждането на  „един град на бъдещето“. 

N01



 „Акция“

Обиколката започва от една богато дискутирана локация в центъра на града, а именно паметникът „1300 години България“. Това е архитектурно- монументален комплекс в София, съществувал в периода 1981 – 2017 година, посветен на 1300 години от създаването на българската държава. Днес паметникът вече не съществува. Представеното предложение се фокуриса върху предприетите архитектурни и урбанистични действия спрямо паметника. Посредством визуализирането на „Акция“ се предлага критична рефлексия относно действията предприети спрямо архитектурния обект  и техните въздействия върху българското архитектурно – монументално изкуство.  Според предложената интерпретация площадът остава без паметник, а оттук и без паметта и без символа, посветени на българската държава. Но нека си представим, че „акцията“ можеше да бъде насочена в друга посока. Една от възможните алтернативи би била осъществяване на акция за оценяване и запознаване в детайли с  потенциалите на тази щедра маса изкуство съобразно съвременните подходи в изкуството. Подобни действия могат да включват например акция по трасформиране, опазване, опаковане на западналата структура, изменението й чрез добавяне на нов слой върху монумента, подпомагащ нов прочит на архитектурен артефакт в градската среда, но и в българското скулптурно изкуство. Алтернативни въздейсвтия върху обекта биха подпомогнали създаването на условия за директен физически контакт с комплекса от посетителите и/или туристи и неговото изучаване в целия му обхват и материя. Така би могло да се създаде различна представа за нови цели и употреби от посетителите на комплекса.  Дори съвсем семли действия като обвързването на изкуство и спортни преживяване като „акция спорт на открито“ биха предложили едно интересно предизвикателство за любителите на изкуството и на екстремните преживявания:едно безопасно място за социализиране, спрямо нужните мерки за дистанция съоброзно епидемичната ситуация. 

Илюстрацията, като интегрална част от дизайна на настоящия проект, провокира към конструктивна и критична рефлексия за това какво е бъдещето на паметниците в градската среда и като цяло на скулптурното изкуство в града. Насочва се вниманието върху предимствата и недостатъците в културно, архитекруно, социално, икономическо и функционално отношение в контекста на разрушаването на части от града. 

N02



 „Градски комфорт“

Градската градина е най-старият парк в града, любимо място на всички софиянци и посетители на града. Градината заема ключова централна локация и е интензивно и целогодишно посетена от хора на всякаква възраст, българи и чужденци. 

Предложената илюстрация цели да конкретизира проблема с наличните условия и инфраструктура в централни градскки зони от този тип. Целта е рефлексия върху липсата на определени условия и  функционалните последствия от това, особено тук-и-сега, в ситуацията на здравната пандемия от коронавирус, въздействаща върху целия свят. Въвеждането на публично достъпни и фунциониращи санитарни структури в откритите паркови пространства е неизбежна стъпка в оптималното и модерно  развитие на града. Масовото адаптиране и предоставянето на обществени санитарни „удобства“ в градската среда би могло да се превърне в артистично  предизвикателство за дизайнери, архитекти, урбанисти и инжинери, създавайки ново интерактивно ниво за комуникация с жителите и посетителите на града. Оригиналност и семпли решения откриваме сред основните комуникационни центрове в Европа и в света. В ситуация на световна пандемия, София следва неизбежно да отговори на основните хигиенни нужди и изискванията за комфорт в градската среда от нейните обитатели и посетители. Печелившо би било, ако именно гражданите имат възможност да дискутират, вземат решение и изберат модалността, дизайна, позицията и посланието на подобни структури в градската среда, която обитават.

Предложената илюстрацията реинтегрира една добре позната и в този смисъл символно богата павилионна структура в Градската градина като я мултипликира с цел обогатяване на програмата и условията на локацията.  В същото време настоящата интерпретация предоставя пример как би могъл да бъде опазен  и валоризиран дизайна на градската среда.

Илюстрацията подканва към размисъл за това как можем колективно да адаптираме и обогатим по един незабелижим и в този смисъл ненатрапичв начин любими локации в града, без да разрушаваме тяхната идентичност, без ненужно въвеждане на нови елементи, които често пъти остават чужди и неразпознати от поситителите и обитателите на средата.

 N03 

 „Синя София‘‘

Следваща избрана ключова локация е площадното пространство пред Централните Минерални бани в София – една от емблематичните сгради в столицата.

В момента, в  централното и южното крило на сградата се помещава „Музея за историята на София“.  Планира се възстановяване на минералните бани в северното крило чрез вече стартирана конкурсна процедура. 

Съвременна тенденция в много европейски градове е въвеждането или възстановяването на водни атракционни зони в градската тъкан, включително локации за почивка и релакс, предразполагащи към непринудена социализация на гражданите. София има потенциал да дари разнообразна рекреационна програма на столичани и туристи на ключови локации в града. Илюстрацията провокира да се замислим каква е културната, социалната, икномическата и екологична стойчност на външното пространството пред Централните Минерални бани в София и може ли то да бъде решено по съвременен начин  в симбиоза с интериорната програма на емблематичния архитектурен паметник. Предложено е разширение на заплануваната спа програма във външното пространство, което приканва да преоткрием столицата чрез уникалните й водните ресурси и лековитостта на минералните извори.

Понастоящем площадното пространство не е добре усвоено. Едно дръзко ново предложение може да възроди връзката между площада и емблематичната сграда и да предложи добавена социална стойност в столичния пейзаж, интегрирайки в културния живот на столицата ризличните й обитатели, включително от етническите малцинства. Правейки асоциация със снимките от „Стара София“ и решението на площад „Бански“ в миналото, предложението се състие в това бившата голямата полу-овална зелена площ да бъде заменена с голяма полу-овална водна площ.  

Чрез въвеждането на едно голямо водно огледало се изгражда нов архитектурен облик на Централните минерални бани: един басейн на открито, който дава свобода и ще провокира въображението на граждани и туристи.  

N04



 „Тиха намеса‘‘

Централния гробищен парк в столицата е едно противоречиво, но ключово място за поситетилите му. Общата визия за парка е че е много озеленен, но в същото време е занемерен и в някои части не са предоставени минимални базови условия на посетителите му.

Илюстрацията насочва към частта „Урни“, която продължава да бъде обогатявана с нови стени с урнови клетки. От архитектурно-убранистична гледна точка оформеното пространство изглежда безлюдно и изоставено. Не са предвидени основни удобства, които да създадат спокоен и комфортен престой на посетителите.

Базовият дизайн на стените може да бъде реновиран за да се подпомогне „включването на посетитетите“ в парка. Чрез добавянето на елементи за екстериорно градско обзавеждане могат да се оформят различни зони за преживяване, съзерцаване и споделяне за посетителите. Маркирането на определени места с течаща вода, места за сядане, зелени площи би освежило атмосферата на парка и би въвело необходимият комфорт, който всеки един гробищен парк би трябвало да предлага. 

Илюстрацията демонстрира как чрез една минимална градска намеса пространството може да промени своя облик и създаде едно по-различно  преживяване за послетителите, търсещи уединение, топлота, спокойствие и вътрешен мир.

N05

 

„Рила днес‘‘

Парковото пространство пред хотел „Рила“ е заемало важна роля във културно-историческите пластове на столицата в миналото и представлява централна градска част от тях в настоящето. При изграждането на хотела през 1962 г. като една от най-луксозните сгради по онова време, пространството бива оформено като градина с водно огледало. 

Днес пространството е изключително занамерено и се очаква стартиране на проект за изграждане на нов облик. Като алтернатива, на дневен ред е и възможността за разрушаване на хотела и изграждане на нова сграда със същия обем с търговска, жилищна и административна част. 

Хотел „Рила“ е обект на модерната софийска архитектура, носещ културно, социално, историческо и архитектурно наследство за столицата. В този смисъл тук се предлага възможен прочит, целящ съхраняване и защитаване на сградата и заобикалящия я архитектурен комплекс. Сградата има силно присъствие и е знакова част от градския център. Илюстрацията представя запазване на общата геометрия на градинката и въвеждане на нова програма в директна комуникация с хотела. Резултатът е съживяване на екстериорното пространство с минимална намеса в съзвучие със софийския модернизъм. 

Локацията на градинката в самия център на града я прави оживено пространство, в директен контакт със заобикалящи обекти и заведения, посещавани от софиянци, но и от много туристи и чужденци.

Непосредствената близост на хотела дава допълнителна възможност за револоризация на градината сред посетители и туристи, които могат да се наслаждават на комбинацията между зелена площ и водна атракция. 

Илюстрацията дава пример за това как запланувани интервенции в центъра на града могат да бъдат преразгледани и трасформирани в интерес на обитателите на столицата и архитектурно-историческата памет на града. Търсен е нов облик на тази централна локация в столицата, но не чрез разрушаване на хотела и нов проект на градинката,  а постигнат чрез реставриране и опазване на хотела с въвеждане на нова програма във външното му пространство, която да привлича посетители. По този начин рационалността на устойствения план на градския център може да бъде защитена и утвърдена.

N06

 

„Рестарт“

Всички се надяваме изходът от пандемията от коронавирус да е вече близо до нас. Време е да се завърнем към нормалността на нашето ежедневие. Актът на ваксинацията се превръща в символно-преходен момент, който разделя времето на „преди“ и „след“. Този акт възражда надеждата за бъдещето и неизменно маркира преживяното по време на социалната изолация и уединение.

Илюстрацията представя този ключов момент, който обикновено се случва на центрани локации в града. Целта на предложеноте тук е да бъде изградена павилионна структура за ваксиниране в централно и емблематично място в града, която да  информира и подпомага заинтересованите граждани. 

Павилионът дава усещане за ритъм, сигурност и ред, които ще осигурят в бъдещето така чаканите свобода, нормалност и спонтанност за гражданите и посетители на града. Павильонът се явява символ на трансформация на сивото и изолирано ежедневие в цветно и съвместно обогатявощо преживяване. 

Дизайнът на павилиона произлиза от модулността, ритъма и тишината, закодирани в практиките на социалната дистанция. С минималистичен, лек и прозрачен силует, павилионът популяризира значимостта на ваксинацията за изхода от пандемията и възвръщането към нормалното ежедневие на непосредствено общуване и взаимодействие между обитателите на града. В същото време, оставайки спомен за изживените премеждия, павильонът предоставя възможност да се превърне в локация за други важни социални събития, организирани в центъра на града, или пък да се яви домакин на нови артистично-скултптурни решения, изложени в града.