Китовете оплакват мъртвите, също като нас

06 февруари 2018 г., 12:24
2749

Учените са открили, че все по-голям брой видове, от жирафи до шимпанзета, се държат като покосени от скръб.  Снимка: Shutterstock

Умни и общителни, китовете изграждат тесни връзки помежду си. Сега е ясно, че тези връзки могат да бъдат дори по-силни от смъртта.

Повече от шест вида морски бозайници са наблюдавани прилепени към тялото на мъртъв събрат, член на стадото или роднина, отбелязва ново проучване.

Най-вероятното обяснение за отказа на животните да напуснат труповете: скръб.

„Те ги оплакват“ – казва един от авторите на изследването, Мелиса Регенте, биолог в университета на Милано-Бикока в Италия. „Китовете преживяват болка и стрес. Знаят, че се е случило нещо лошо.“

Учените са открили, че все по-голям брой видове, от жирафи до шимпанзета, се държат като покосени от скръб. Слоновете, например, се връщат отново и отново към тялото на мъртвите си спътници.

Подобни открития допринасят в дебата дали животните изпитват емоции и ако да, как подобни емоции могат да се отразят на отношението на хората към останалите живи същества.

Барбара Кинг, почетен професор по антропология към „Уилям енд Мери Колидж” в Уилямсбърг, щата Вирджиния и автор на книгата „Как животните скърбят“ описва скръбта на животните като „емоционално смущение, свързан с нарушаване на обичайното поведение.“

Бдение

За изследването Регенте и колегите ѝ събират доклади, повечето от които непубликувани, за поведението на скърб при седем вида китове, от огромния кашалот до сравнително малката дългоклюна стенела.

Всичките седем вида стоят покрай мъртвите си събратя в океаните, посочва изследването, публикувано в Journal of Mammalogy.

„Открихме, че това поведение е често срещано и разпространено навсякъде по света“.

Учени на кораб в Червено море например са гледали как индо-тихоокеански делфин афала бута вече силно разложеното тяло на по-малък делфин през водата.  

След като изследователите хващат с примка мъртвото животно, за да го погребат, възрастният делфин плува до тялото, докосвайки го от време на време, докато водата не става опасно плитка. Дълго след като трупът е отнесен, възрастният остава край брега на морето. Не е ясно как са свързани двата делфина, но вероятно са били майка и дете или близки роднини, казва Регенте.

Подобно поведение в крайна сметка има висока цена – бдящият край мъртвото тяло кит нито се храни, нито поддържа връзките си с дригуте китове.

Оплакване на близките

Понякога учените имат достатъчно информация за връзката между оплакващите и мъртвите.

Женска косатка, известна като L72, е забелязана край остров Сан Хуан, щата Вашингтон, да носи мъртво новородено в устата си. Тя носи белези на скорошно раждане и учените знаят, че е изминало достатъчно време от раждането на последното ѝ малко, тъй че е трябвало да чака друго.

„Тя се опитваше да държи тялото на малкото на повърхността през цялото време, балансирайки го на върха на главата си – казва друг съавтор на изследването – Робин Беърд от Каскадия Рисърч, който е бил свидетел на сцената.

Майката косатка и нейното потомство могат да прекарат целия си живот заедно, отбелязва той. Когато някой от тях умре, убеден е Беърд „животните минават през период, в който преживяват същия тип емоции, който аз или вие бихме изпитали, ако някой любим човек умре.“

Изследването цитира и други доклади за китове, които държат умрелите малки в устите си, носят ги пред водата и ги докосват с перките си.

В един случай, една тропическа гринда в Северния Атлантически океан прави защитен кръг около друг възрастен кит и неговото мъртво малко. В друг случай една  дългоклюна стенела в Червено море бута тялото на малко към един кораб. Когато пътуващите на кораба качват тялото на борда, цялата група делфини прави кръг около кораба и отплува.

„Не можем да обясним защо го правят – казва Регенте.

Истинска скръб

Антропологът Кинг се съгласява, че подобни инциденти показват, че китовете скърбят.

„Със сигурност понякога можем да виждаме любопитство, изучаване или грижовно поведение, което просто не може да бъде „изключено“ навреме – казва тя.

„Но е безспорно, че можем да прочетем нещо от мъката на животните в енергията, която изразходват, за да носят мъртвите или да ги държат на повърхността, да докосват тялото отново и отново, и да плуват в социален кръг, който заобикаля основния засегнат индивид.“

Източник: National Geographic

Коментари