Учени на кораб в Червено море например са гледали как индо-тихоокеански делфин афала бута вече силно разложеното тяло на по-малък делфин през водата.  

След като изследователите хващат с примка мъртвото животно, за да го погребат, възрастният делфин плува до тялото, докосвайки го от време на време, докато водата не става опасно плитка. Дълго след като трупът е отнесен, възрастният остава край брега на морето. Не е ясно как са свързани двата делфина, но вероятно са били майка и дете или близки роднини, казва Регенте.

Подобно поведение в крайна сметка има висока цена – бдящият край мъртвото тяло кит нито се храни, нито поддържа връзките си с дригуте китове.

Оплакване на близките

Понякога учените имат достатъчно информация за връзката между оплакващите и мъртвите.

Женска косатка, известна като L72, е забелязана край остров Сан Хуан, щата Вашингтон, да носи мъртво новородено в устата си. Тя носи белези на скорошно раждане и учените знаят, че е изминало достатъчно време от раждането на последното ѝ малко, тъй че е трябвало да чака друго.

„Тя се опитваше да държи тялото на малкото на повърхността през цялото време, балансирайки го на върха на главата си – казва друг съавтор на изследването – Робин Беърд от Каскадия Рисърч, който е бил свидетел на сцената.

Майката косатка и нейното потомство могат да прекарат целия си живот заедно, отбелязва той. Когато някой от тях умре, убеден е Беърд „животните минават през период, в който преживяват същия тип емоции, който аз или вие бихме изпитали, ако някой любим човек умре.“

Изследването цитира и други доклади за китове, които държат умрелите малки в устите си, носят ги пред водата и ги докосват с перките си.

В един случай, една тропическа гринда в Северния Атлантически океан прави защитен кръг около друг възрастен кит и неговото мъртво малко. В друг случай една  дългоклюна стенела в Червено море бута тялото на малко към един кораб. Когато пътуващите на кораба качват тялото на борда, цялата група делфини прави кръг около кораба и отплува.

„Не можем да обясним защо го правят – казва Регенте.

Истинска скръб

Антропологът Кинг се съгласява, че подобни инциденти показват, че китовете скърбят.

„Със сигурност понякога можем да виждаме любопитство, изучаване или грижовно поведение, което просто не може да бъде „изключено“ навреме – казва тя.

„Но е безспорно, че можем да прочетем нещо от мъката на животните в енергията, която изразходват, за да носят мъртвите или да ги държат на повърхността, да докосват тялото отново и отново, и да плуват в социален кръг, който заобикаля основния засегнат индивид.“

Източник: National Geographic