Аралско море е безоточно езеро, което се намира в Централна Азия, между Казахстан  на север и Узбекистан на юг. Захранва се с вода основно от реките Амударя и Сърдаря. Някога с площ 63,300 кв км, то е било четвъртото по големина езеро в света. Някога...

Промените в морето-езеро започва през 30-те години на 20 век, когато съветските власти започват да налагат масово отглеждане на памук в региона, въпреки че климатът е твърде сух за тази дейност. За да се осигури вода за напояване, започнали и мащабно строителство на напоителни канали (особено през 60-те години), които отклонявали все по- повече вода от реките Амударя и Сърдаря. Водите достигащи до Аралско море силно намалели- 90 процента от водното течение се отклонявало за напояване.

От 1960 година нивото на морето започва да се понижава с нарастваща скорост от 20 до 80—90 см/годишно, оставяйки зад себе си солена и безплодна пустиня. В резултат на рязкото намаляване на притока на прясна вода бързо се повишава солеността на Аралско море, което довежда до измирането на много видове флора и фауна, приспособени за живот във вода с по-ниска соленост. Пресъхването на морето се отразява пагубно и на климата в района. Лятото става сухо и горещо, а зимата студена и продължителна. Аралско море е силно замърсено, най-вече в резултат на опитите с биологично оръжие в бившата съветска секретна база на бившия остров Возрождение. Там са се съхранявали огромни количества антракс.

За да се възстанови поне горната част на езерото, през 2005 г. започва изграждането на 13- километровата Кок-Аралска дига, която трябва да спре оттичането и да задържа водата в т. нар. Малък Арал. Благодарение на нея водите на река Сърдаря се събират в малкото море и нивото му нараства, а солеността на водите му намалява.