Сесията на IPCC в София е възможност за наши учени да се включат в диалога и да се ангажира българското общество

София ще бъде домакин на важна среща на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) през месец юли, което е важно постижение на българската дипломация. Тази сесия ще бъде най-дългата в историята на панела, като по време на нея ще се вземат решения за структурата на следващите доклади на панела. Ще бъдат организирани и паралелни събития по време на срещата, чиято цел е да ангажират и българската научна общност и други заинтересовани страни. Статията обобщава и основни факти за IPCC.

Шейсет и първата сесия на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) ще се проведе между 26 юли и 2 август 2024 г. в София. Домакинството на сесията беше финално уговорено през миналата година по време на конференцията по климатичните промени в Дубай, като страната ни беше предпочетена пред Грузия. Това е голям успех на българската дипломация, особено имайки предвид, че 61-та сесия на IPCC ще бъде от ключово значение.

На 9 и 10 май беше организирана визита на секретаря на IPCC д-р Абдала Моксит в София, по време на която министърът на околната среда и водите Петър Димитров подписа и официалното Споразумение със Световната метеорологична организация (СМО) за домакинството. В рамките на визитата се проведоха и организационни срещи, както и срещи с български учени, включително представители на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българска академия на науките (БАН).

Официалната сесия ще се проведе в Гранд хотел “Милениум” в София и това ще бъде исторически най-дългата сесия на IPCC. В София ще бъдат разгледани и одобрени структурите на два доклада, за които вече е взето решение да бъдат изготвени: Специален доклад за изменението на климата и градовете и Доклад за краткотрайните климатични фактори. Докладът за градовете е от особено значение, тъй като той ще обърне внимание на адаптацията към климатичните промени, която се осъществява от местните власти.

Срещата ще събере близо 600 делегати от 195 държави, които ще обсъдят ключови теми, на базата на които държавите ще вземат решения за провеждането на климатичните си политики. Сесията в София е шанс и за българските учени, експерти и политици да се срещнат с водещи колеги от цял свят. Непосредствено след сесията ще бъдат номинирани автори за докладите, като България има право да предложи и свои експерти. За България ще бъде важно осигуряването на научен принос от наши експерти и изследователи.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ), както и редица граждански организации в момента са в процес на планиране на допълващи събития, които да ангажират допълнително различните заинтересовани страни.

Как функционира IPCC?

Междуправителственият панел за климатичните промени e съставна организация към ООН, чиято цел е да осигурява на правителствата по света научна информация, която да бъде използвана при изготвянето политики, свързани с климата. Той е основан през 1988 г. от Световната метеорологична организация (СМО) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Понастоящем има 195 членки, в това число и България.

Докладите на IPCC са от ключово значение в международните преговори за климатичните промени. Хиляди учени взимат доброволно участие в оценката на научни проучвания. Целта е да се изготви обобщение на настоящите научни познания в областта на науката за климатичните промени. Чрез своите оценки IPCC описва степента на научен консенсус по различни въпроси (например каква е вероятността парниковите газове да са причина за глобалното затопляне) и посочва области, в които все още са нужни изследвания.

На Фигура 1 са изведени някои основни факти, които показват обема на работа по време на Шестия оценъчен цикъл, за Работна група I.

Фигура 1. Брой автори в изминалия Шести оценъчен доклад на IPCC.

В момента IPCC се намира в седмия си оценъчен цикъл, наричан AR7. През годините натрупването на знанията за климатичните промени, както и увеличаването на точността на климатичните модели дават възможност за по-голяма увереност на изводите в докладите.

Част от обобщенията на IPCC установяват каква е същността и степента на промените в климата на Земята в миналото и днес. Друга част от научните изводи са свързани с оценката на човешко влияние върху тези промени. От ключово значение са сценариите за очакваните промени на климата в бъдещето – т.нар. социално-икономически сценарии (SSP). Те са резултати от симулации на климатични модели за очакваните промени в емисиите и концентрациите на въглероден диоксид, средната температура на повърхността на Земята (Фиг. 2), повишаване на морското равнище и др. Сценариите са общо 5 на брой, в зависимост от степента на човешко въздействие – SSP1-1.9 е най-благоприятният сценарий, докато SSP5-8.5 е най-песимистичният.

Фигура 2. Очаквано повишение на средната температура на повърхността на Земята до края на XXI век при различни сценарии. Източник: IPCC Sixth Assessment Report, Summary for Policymakers

Как протича една сесия?

IPCC осъществява пленарни заседания поне веднъж годишно. На тях присъстват стотици длъжностни лица и експерти от министерства, агенции и изследователски институции от страните членки и от организации-наблюдатели. Панелът работи с консенсус, за да взима решения за бюджета и работната програма на организацията, за обхвата, структурата и съдържанието на докладите, както и по въпроси, свързани с принципите и процедурите на IPCC..

Какво беше решено по време на последните срещи на панела?

Шейсетата сесия на панела се проведе от 16 до 19 януари т.г. в Истанбул, Турция. На срещата се включиха над 300 делегати от 120 страни, които решиха да не приемат нова структура на докладите за следващия седми оценъчен цикъл на панела, като вместо това се ангажираха с традиционния набор от по един доклад от трите работни групи и само един специален доклад.

Председателят на IPCC Джим Скеа представи своята „визия за седмия цикъл на оценка“, в която изтъкна три ключови теми – политическа релевантност, включване и интердисциплинарност. Например по отношение на интердисциплинарността Скеа заяви, че „желае да проучи начините за засилване на сътрудничеството“ с Междуправителствена платформа за биоразнообразие и екосистеми услуги (IPBES), като се има предвид „взаимосвързания характер на предизвикателствата, свързани с климата, биологичното разнообразие и замърсяването“ (Фиг. 4).

Фигура 3. Визуализация на повишаващата се глобалната температура (горе, синьо-червено) и загубата на биоразнообразие (долу, зелено-жълто). Автор на визуализацията: Ед Хоукинс.

Освен специалния доклад за градовете, беше взето решение и за изготвяне на втори методологичен доклад за технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS), както и преразглеждане на техническите насоки на IPCC от 1994 г. за въздействията и адаптацията. Някои учени изразиха скептицизъм към тези решения и споделиха пред Carbon Brief, че при запазване на сегашния вид на докладите няма да се каже много нова информация, а освен това, ако докладите бъдат публикувани чак през периода 2028 – 2029 г., те няма да успеят да окажат въздействие върху вземането на решения, а следващите няколко години ще бъдат критични. При сегашните нива на емисии, човечеството ще изхаби оставащия въглероден бюджет за 6 години, вмествайки се в целта от 1,5 °C на Парижкото споразумение, според научно проучване от края на 2023 г.

По време на предишната сесия не беше постигнато съгласие за точния срок на публикуването на докладите. Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC) предложи това да се случи преди следващата “Глобална равносметка” на Парижкото споразумение за климата през 2028 г., но през януари група, оглавявана от Саудитска Арабия, Индия и Китай се обяви против това предложение, като най-вероятна причина е отлагане на процесите по зелен преход. Поради това решението беше отложено за сесията в София. Миналата година Синтезираният доклад на IPCC изигра ключова роля при преговорите по време на Конференцията на ООН за климатичните промени – COP, като за първи път в историята официално бе обявен “преход извън изкопаемите горива”.

Ако докладите от седмия цикъл на панела бъдат публикувани до 2028 г., те ще се вместят в обичайния срок от 5 до 7 години, поради което няма основание да се счита, че ще има прекомерна забързаност в работата на панела.

Разочароващо за някои наблюдатели е липсата на решение за изготвяне на повече специални доклади, като такъв за адаптацията. Изследователи от Института Climate Analytics предлагат нов т.нар. Доклад за системните преходи, който да интегрира изводите на различните работни групи и секторите, за да улеснят осъществяването на политики.

През месец април се състоя и допълнителна среща в Рига, Латвия, по време на която беше изготвена предварителна структура на Специалния доклад за градовете, която ще бъде окончателно разгледана в София.

Сесията нa IPCC в София ще бъде отличителна не само по продължителността си, но тя ще е и уникална възможност за изява на българската наука, гражданския сектор, както и за българската политическа класа. Например, могат да бъдат представени изследвания за проявите на климатичните промени в България или да бъдат организирани образователни уъркшопи като “Климатичната фреска”, в които да се включат и делегатите. . Макар че официалната среща ще е затворена за делегати от IPCC, тя има потенциал да допринесе за цялостната дискусия за климатичните промени и да ангажира допълнително българската научна, медийна и политическа общност.

Какъв е процесът на публикуване на доклади в IPCC?

Оценъчните доклади на IPCC се състоят от 4 части – по една за всяка работна група (Фиг. 5), и един синтезиран доклад, който обединява трите части на Оценъчния доклад с всички специални доклади, издадени по време на настоящия цикъл. Важно е да се отбележи, че IPCC не провежда свои собствени проучвания.

Фигура4. Структура на различните звена на IPCC. Източник.

Всички оценъчни, специални и синтезирани доклади включват и обобщени версии, които са предназначени за политическите лица, но като цяло са подходящи и за широката публика. Всяко едно изречение в обобщението за политици, трябва да бъде единодушно одобрено от всеки един политически делегат в IPCC. Поради тази причина, за съжаление,е възможно изводите в обобщението да са по-консервативни от по-подробно разписаните в пълните версии на докладите. Тези опасения се потвърдиха през 2021 г., когато групата от учени-активисти Scientific Rebellion разпространиха все още непубликувания Доклад за смекчаването на климатичните промени от работна група III на панела, като целта беше да се покажат усилията на някои правителства да омаловажат изводите в доклада.

Фигура 5. Хронология на докладите на IPCC, съпоставени с развитията в климатичната дипломация.

Докладите на IPCC са от ключово значение за разбирането на науката за климата на Земята и за световната политика. През 2007 г. IPCC и бившият американски вицепрезидент Ал Гор получават съвместно Нобеловата награда за мир за „техните усилия да увеличат и разпространят познанието за причинените от човека промени в климата и за поставянето на основите за необходимите мерки за противодействие на тези промени“.

Какви са последните ключови обобщения на IPCC?

Фигура 6. Колко пъти ще се увеличи честотата и силата на екстремни събития, които през 19 век за случвали веднъж на 10 години. Източник: IPCC.

Най-съществените обобщения от последния доклад от 2023 г. на IPCC са:

Почти цялото наблюдавано затопляне на планетата може да се обясни чрез антропогенното влияние, докато промяната, която се дължи на естествени процеси, е в рамките на ±0,1°C.
Човешките дейности, главно чрез емисии на парникови газове, недвусмислено са предизвикали глобално затопляне, с повишение на световната температура с 1,1°C през 2011 – 2020 г. спрямо края на XIX век насам.
Човешкото влияние вероятно е допринесло за мащабните промени при валежите от средата на ХХ век насам.
Настъпили са широко разпространени и внезапни промени в атмосферата, океана, криосферата и биосферата. Причинените от човека промени в климата вече имат въздействия върху много екстремни метеорологични и климатични явления във всички региони по света. Това е довело до широко разпространени неблагоприятни въздействия и свързаните с тях загуби и щети за природата и хората. Уязвимите общности, които в исторически план са допринесли най-малко за настоящите промени в климата, са непропорционално засегнати.

Повече информация за изводите от последния доклад на IPCC, може да откриеш тук.

Автор: Николай Петков / Климатека

Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. В момента следва магистратура специалност “Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт.

В статията са използвани материали от: