Служителите на култа към крокодила също мумифицирали своите идоли. В колекцията на музея в Кайро се намира изкусно обработена мумия на шестметрово влечуго. Античните автори споменават, че крокодилите като свещени животни често били украсявани с гривни и обеци.
В Тива съществувал особен култ към един „питомен” крокодил,
който живеел там и непрекъснато получавал знаци на почит и благоговение. Но, както твърди Херодот, не във всички градове на Египет крокодилът бил свещено животно. Така например в Елефантина и околностите хората често слагали на трапезата си крокодилско месо.
Крокодилът, олицетворяващ бог, имал правото на „интимна близост” със специално подготвена - очевидно с помощта на омайни растения - девойка. Случвало се нещастната избраница на боговете да умира в страшни мъки от „ласките” на зъбатото влечуго, а друг път тя намирала гибелта си в устата на своя „партньор”.
Бог Себек бил изобразяван с глава на крокодил. Надписи в пирамидите споменават за Себек като за владетел на Шедет и Фаюм, значението му било толкова голямо, че той бил включен в теологичната система в качеството на син на богинята Нейт. В епохата на 12. династия неговото име вече било Себек-Ра и тогава бил почитан като слънчево божество. Трудно е да се разгадае първоначалното значение и смисъл на бога крокодил и е непосилно за днешните учени да разгадаят защо жителите на Омбос и Фаюм изведнъж решили да направят крокодила свое висше божество и покровител.
Така или иначе, древните египтяни се кланяли на бог Себек, който се асоциирал с фертилността, защитата и властта на фараона. Отношението към него било двойствено: понякога те ловували крокодили и оскърбявали по този начин Себек, друг път виждали в него защитник и източник на върховна власт.
Херодот пише, че през 5. в. пр.н.е. някои египтяни държали крокодили в качеството на домашни животни.
Мумифицирани били също и части от животни –
те служели за храна на умрелия човек. Тези „кулинарни” мумии били погребвани заедно с хората. Рентгеновите изследвания на някои безформени находки показват, че вътре се намират великолепно съхранили се патици, опашки, ребра от волове и др. Целият дивеч се разфасовал по такъв начин, че да бъде удобен за приготвяне на различни ястия. Изхождайки от това, учените правят извода, че жителите на Древен Египет много обичали месната храна и били твърде далеч от идеите на вегетарианството.
Понякога сред бинтовете вместо мумии на животни се откриват само няколко кости. Рентгенът на една от мумиите на крокодил показал, че главата му била обвита в бинтове, предназначени за опашната част. Според учените някои мумификатори проявявали небрежност, невнимателно и не твърде уважително се отнасяли към своята толкова почитана професия, оставяйки за поколенията поредното доказателство, че халтурата не е от вчера.
Автор: Владимир Йонев
Снимка: Andrea Izzotti / Shutterstock
