Огромни гробища на животни били разположени на територията на Египет около 700 г. пр.н.е. В този период почти нямало животни, които да избегнат жестоката разправа. Такава съдба била отредена за гъските, гущерите, скорпионите, маймуните и, по думите на Юрко, на „почти всички видове животни, които може да си представите”.
За разлика от котките, кучетата не били обожествявани в Древния Египет.
Изключение прави едно конкретно създание, известно като кучето на Сет. То изглеждало примерно така, както съвременните хрътки.
Очевидно египтяните също са мислели, че кучетата са по-склонни на взаимна любов с човека, поради което им давали имена като на останалите членове на семейството. Да не забравяме освен това, че във времената на фараоните имената имали магическо значение. Най-знаменитото куче на древността принадлежало на известен фараон, живеещ в Тива през ранното Средно царство. Неговото име било Ваханк, а в гробницата му са изобразени пет кучета. Вероятно той се е надявал да бъде придружен в отвъдното от своите любими песове. Под всяко куче е написано неговото име. Три от тях са преведени като Газела, Черния и Готварски котел. Последното име буди недоумение, но не е толкова трудно да му се намери обяснение. Готварските котли са пълни с храна и това куче навярно е притежавало завиден апетит.
Сред любимите животни на фараоните може да се посочат и конете, които били доста редки в Древен Египет. Сенмут – фаворит на царица Хатшепсут, мумифицирал неголяма кобила и я погребал близо до своята бъдеща гробница. Той очевидно бил любител на животните, защото и любимото му куче е погребано заедно с него.
Нубийските царе от времето на 25. династия били страстни любители на конете.
Един от неудачните египетски началници, чийто град бил обкръжен и покорен от основателя на нубийската династия Пианхи, едва не се лишил от главата си, когато победителят открил, че конете на покорения управник много силно са пострадали по време на продължителната обсада. Пианхи бил много по-огорчен от съдбата на конете, отколкото от мъките на гражданите, които умирали от глад, и от страданията на воините от двете страни, които дали много жертви и ранени.
Маймуните също не били подминати от вниманието на египетските владетели. На редица рисунки те са изобразени замислени, седящи под креслото на своя стопанин, на мястото, което обикновено заемала домашната котка.
Снимка: Andrea Izzotti / Shutterstock
