Миниатюрните селища са английска традиция на повече от век. Появили се в края на 20’те години на XX век, днес те са из цялото Обединено Кралство, а и зад пределите му. Някои са туристическа забележителност, продават билети и разчитат за поддръжката си на приходите от посетители, а други са в частни градини и съществуват за удоволствие само на притежателите си. Някои са направени като копие на съществуващо място, други са изцяло измислени. С времето миниатюрните селища дори са се специализирали в историческото време, което отразяват или в специфичния начин на живот, който представят. Прилагам пълен списък с карта на всички съществували и/или функциониращи в момента миниатюрни селища във Великобритания тук.
Появата и процъфтяването на миниатюрните селища именно във Великобритания има нужда от едно сериозно проучване и е извън параметъра на моя пътепис. Ако трябва да поразсъждаваме като лаици, то първо ще подчертаем, че богатата детска литература на Острова е възпитала хората да приемат естествено малките герои от „Пътешествията на Гъливер„,“Алиса в страната на чудесата“ и „Наемателите„. Своята лепта за каузата са дали и викторианските куклени къщички– признак на заможност и гордост за притежателите си (те са еволюирали в пластмасови кукленски къщички и се радват на успех сред момиченцата и до днес). Спомените на хората за комфорта на детството и игрите с фигурки и кукли играят също положителна роля за популярността на миниатюрните селища. Не на последно място желанието за обективен (като на птица, Годзила, Бог?) поглед към голямата картина на реалността, а вероятно и за контрол и подредба на хаотичността в живота дават своя принос за процъфтяването на тези места като туристическа атракция. Към приведените аргументи неминуемо трябва да добавим спокойствието, постоянството, последователността и упоритостта на англичаните, добре преплетени с генетично заложения им ексцентризъм – всички тези качества заедно правят възможно построяването и поддържането на миниатюрните селища.
Посетих със семейството си едно от най-популярните места на това типично английско забавление. Миниатюрното селище, което разгледахме, се намира в близост до дома на Агата Кристи и до къщата на Айзък Сингер, за които вече писах. Бабакомбе модел вилидж (Макетно селище Бабакомбе) се намира в квартал Бабакомбе на градчето Торки в залива Торбей и е разположено в близост до плажа. На пространство от около 1кв.км. може да се добие представа за историята и културата на Англия, ежедневието на съвременните англичани и някои от най-харесваните от тях ТВ програми и филми. Цените са много прилични, билетът важи за седмица – в случай, че не ви стигне времето да разгледате всичко наведнъж. Има също така много хубаво кафе с панорамна гледка от просторна тераса.
С влизането табела известява, че селището е построено от Том Добинс, открито е на 13 април 1963г., в него живеят повече от 13 хиляди малки човечета, има над 400 сгради и около 500 автомобила. Десет градинари и техници на пълно работно време поддържат селището. Табелата ни напомня да гледаме от забавната страна на посланията на изложените макети.
Теренът е доста стръмен, много труден за минаване с детска количка и почти невъзможен за инвалидна количка. Най-отпред има малък фонтан с паметна плоча в основата в чест на Том Добинс.
Макетите на сградите са с големина до около кръста на човек, малките хора са около 7-10см., къщите, колите, ливадите и всички детаили са пресъздадени с голяма прецизност и желание, и типично по английски – със самоирония и леко намигване към наблюдателя.
Парапети ограничават достъпа до макетите, а камери осигуряват спазването на ограничението.
Макетите се виждат от близо приблизително така:
Макетите са подредени малко хаотично от двете страни на пътеката по неизвестни за мен съображения на техниците. За по-голяма яснота аз ще представя показаното според мястото му в историята.
Започваме със Стоунхендж. Този макет е съвсем в началото, вижда се добре терасата на кафето горе в дясно и хората, които разглеждат миниатюрното селище от там.
Всеки малък човек в Стоунхендж е зает с нещо – разглежда, разхожда се, обсъжда, прави си снимки. Забележете друидите в средата и спокойния полицай в дясно до тях. Това е характерно за полицаите на Острова – те са без оръжие и винаги дружелюбно съблюдават за реда.
Тук средновековен замък е нападнат от Дракон, който се е качил на една от стените и от време на време плюе огън срещу войниците.
Вътре в замъка животът си тече почти нормално. Никой не се интересува, че пред вратите на замъка има битка. Малките хора са като големите хора…
Прислугата готви, вади вода, чисти, пее, забавлява. Продавачите на пазара редят зеленчуци, рицарите тренират за двубои, кукленият театър репетира, а Артур с рицарите си се заклева около кръглата маса.
В залата за балове елитът си живее живота сред пълни софри и забавления.
Тук се виждат останките от стария манастир Кланси Аби и туристите, които го разглеждат.
Имало времена, когато всички покриви били от слама, защото твърдите материали като цимент били много скъпи. Постепенно това се променило с изработването на цигли и сламените покриви останали само за бедняците. Днес нещата са се завъртели обратно и да имаш сламен покрив е въпрос на престиж и пари. Поддържането му е много скъпо и само богатите могат да си го позволят. За историята на сламените английски покриви можете да прочетете повече тук. Следващият макет е направен като почти идеално копие на едно село в графство Девън- Кокингтън вилидж.
В селцето в момента има забава с оркестър. Покривите на малките къщи в началото са били изработени както оригиналните – от слама, но птиците в околията не разбирали, че това тук е туристическа атракция и макетите са само за красота. За това грабели от сламата, докато има. Наложило се да я сменят с нещо друго и след няколко опита се оказало, че най-успешни за целта са коси от кокосови орехи. Английските птици не знаят какво е това и оставили на мира макетите. За по-сигурно все пак всичко е привързано с тел отдолу. Това помага и при силните ветрове, които често се извиват в този крайбрежен район.
В църквата току-що е приключила сватбена церемония и всички излизат навън.
За да е всичко в крак с времето, булката е тъмнокожа. Представям си труда, който полагат постоянно техниците, за да поддържат тревата така идеално по английски окосена. Дали имат съвсем малки косачки, почуди се дъщеря ми… Всеки храст е в мащаба, който трябва да е адекватен за малките хора.
Следващото селце е от времето на Тюдорите. Архитектурата е много характерна с дебели греди, боядисани в черно по външните стени. Носорогът в центъра е сложен поради инициативата „Да запазим носорозите“, която Бабакомбе подкрепя. Такива малки фигурки на носорози в различни цветове има из цялото селище, за да ни напомнят за инициативата и да ни стимулират да дарим за нея на излизане.
Има и осъвременен вариант на този вид архитектура- т.нар. фалшив Тюдор стил. Той е популярен в някои части на Великоритания и днес. Обикновено това са места с хора, които харесват традиционна Англия и могат да си я позволят. Дървото е заменено от стъклопласт и пластмаса в макетите. Миниатюрното целище се намира почти изцяло на открито и това поставя определени изпитания пред съхраняването на моделите. Постоянният солен морски вятър, косото английско слънце и влагата са недружелюбни към макетите и малките фигурки, но техниците постоянно измислят начини да надхитрят времето. За момента видимо успяват.
На улицата на фалшивия Тюдор сега събират боклука. Големината на макетите можете да прецените като ги сравните с цветята и с минаващите по пътеката горе в ляво посетители.
В една от къщите има празненство. Обърнете внимание колко натурално изглежда всичко, включително дърветата и храстите, и колко пълен набор от посуда и храна има по малките масички.
Това е университет по изкуствата. Около часовника в средата са наредени статуи в унисон с модерното изкуство, което се преподава и изучава тук. Сградите от страни са спалните помещения на студентите, които сега се разхождат по алеите наоколо.
