7 март 1912 г. - Руал Амундсен официално съобщава, че неговата експедиция е достигнала Южния полюс

07 март 2019 г., 00:01
930

Статуя на прословутия норвежки изследовател. Снимка: capturelightuk / Shutterstock

Амундсен достига целта си още на 14 декември 1911 г., изпреварвайки британската експедиция на Робърт Фалкон Скот с 35 дни. Той обаче успява да обяви постижението си чак когато достига Хоубарт, Австралия.

Южният полюс не е била първоначалната цел на Амундсен. След покоряването на Северозападния проход той планува експедиция до Северния полюс. След като Северния полюс бива достигнат през 1909 от Фредерик Кук, и впоследствие от Робърт Пири, Амундсен променя плановете си.

Когато отпътува с кораба „Фрам“, използван по-рано от Фритьоф Нансен за преодоляване на 85° с.ш., само трима души знаят за истинската цел на експедицията: Амундсен, брат му Леон и капитана на „Фрам“ Торвалд Нилсен. Амундсен се опасява, че Нансен ще откаже употребата на „Фрам“, а освен това вероятно иска да запази в тайна от Робърт Скот, че ще стане негов конкурент в покоряването на Южния полюс.

На 14 януари 1911 експедицията достига северния бряг на шелфовия ледник Рос и в Китовия залив разтоварва провизии и построява базов лагер, който е наречен „Фрамхайм“ (Домът на Фрам). Китовият залив се намира с 96 км по-близо до Южния полюс от нос Евънс където английската експедиция, ръководена от Скот, построява своя базов лагер. Макар да има преимущество с построяване на базов лагер по-близо до Южния полюс, Амундсен трябва да се пребори с предизвикателството да открие път през абсолютно непознат терен, докато Скот възнамерява да използва пътя, открит от Ърнест Шакълтън през 1908, преминаващ по ледника Биърдмор и достигащ до антарктичното плато.

Настъпващата зима Амундсен и хората му прекарват в построяване на лагери с провизии, на 80°, 81° и 82° ю.ш., а самия преход до полюса смятат да осъществят след като започне затопляне по време на антарктичната пролет. На 8 септември 1911 настъпва затопляне и Амундсен решава, че пролетта е започнала, след което с екип от 8 души започва преход към Южния полюс. Скоро обаче температурите падат рязко до под -50°С. На 12 септември решават да достигнат до лагера на 80° ю.ш., да оставят носените провизии, след което всички да се завърнат обратно в базовия лагер и да изчакат по-добро време. На 15 септември експедицията достига лагера на 80° ю.ш. и след оставянето на провизиите последва максимално бързо изтегляне към базовия лагер.

На 19 октомври започва повторен щурм, в който участват само петима души. Взимат 4 шейни с 52 кучета. На 23 октомври стигнат до лагера с провизии на 80° ю.ш., и на 3 ноември – лагера на 82° ю.ш. На 15 ноември стигат до 85° ю.ш. и спират да починат за един ден. Намират се в основата на трансантарктическата планинска верига. Изкачването към антарктичното плато започва на 17 ноември и продължава 4 дни. На 21 ноември експедицията стига до полярното плато където 24 от кучетата са заклани, костите са дадени на останалите кучета за храна, а хората изяждат част от кучешкото месо, като складират остатъка за връщането си. Времето е бурно и групата престоява 3 дни в очакване на подобрение, но накрая се отказват да чакат повече и на 25 ноември продължават прехода. Бурното време затруднява силно придвижването. Стигат 87° ю.ш. на 4 декември. На 7 декември стигат до 88° 23' ю.ш., което е най-южната ширина, достигана до този момент. Намират се на 180 км от Южния полюс.

На 14 декември 1911 петимата заедно с впряг от 16 кучета, стигат до Южния полюс. Там те оставят малка палатка и писмо, в което описват постижението си в случай че не успеят да се приберат до Фрамхайм. Амундсен изпреварва с цял месец английската експедиция на Робърт Скот, който намира смъртта си по обратния път на 11 мили от спасителния лагер с провизии. След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    161 г. — Римският император Антонин Пий умира и е наследен едновременно от Марк Аврелий и Луций Вер, което е прецедент до този момент в Римската империя.
•    321 г. — Император Константин I Велики издава декрет че денят на Sol Invictus (неделя) е ден за почивка в Империята.
•    1530 г. — Папата отказва да узакони развода на английския крал Хенри VIII с Катерина Арагонска и да признае брака му с Ан Болейн, което става формален повод за създаването на англиканската църква.
•    1798 г. — Френската армия влиза в Рим.
•    1814 г. — В битката при Краон армията на Наполеон Бонапарт побеждава руските и пруските военни сили.
•    1876 г. — Александър Бел получава патент за изобретение, което той нарича телефон.
•    1918 г. — Първа световна война: Финландия влиза в съюз с Германия.
•    1936 г. — Германия нарушава Локарнския пакт и Версайския договор, като окупира наново демитализираната Рейнска област.
•    1945 г. — Втората световна война: Американски армейски части овладяват моста над река Рейн, с което се ускорява настъплението срещу Берлин.
•    1947 г. — Възстановени са дипломатическите отношения между България и Австрия.
•    1950 г. — Студената война: СССР прави изявление, в което отрича, че Клаус Фукс е работил като съветски шпионин.
•    1965 г. — За първи път в Канада в римокатолически църкви са извършени богослужения на английски език.
•    1966 г. — Президентът на Франция Шарл де Гол обявява намерението на страната да напусне НАТО.
•    1980 г. — Маргьорит Юрсенар е първата жена избрана за член на Френската академия.
•    1983 г. — Направен e опит за отвличане на самолет (полет № LZ-013) от БГА Балкан (София — Варна).
•    1987 г. — Майк Тайсън прегазва Джейм "Костотрошача" Смит за световната титла в тежка категория.
•    1989 г. — Иран скъсва дипломатически отношения с Великобритания по повод на издадените в кралството Сатанински строфи на Салман Рушди.
•    1996 г. — Формиран е първият демократично избран палестински парламент.
•    2002 г. — Открити са Деветите зимни параолимпийски игри в Солт Лейк Сити.
•    2009 г. — Изстрелян е космическият телескоп Кеплер, проектиран да открива земеподобни планети в орбита на други звезди.

Родени

•    148 г. — Ания Луцила, римска принцеса († 182 г.)
•    189 г. — Публий Септимий Гета, римски император († 211 г.)
•    1693 г. — Климент XIII, италиански папа († 1769 г.)
•    1765 г. — Жозеф Ниепс, френски изобретател († 1833 г.)
•    1785 г. — Алесандро Манцони, италиански писател († 1873 г.)
•    1792 г. — Джон Хершел, английски математик и астроном († 1871 г.)
•    1802 г. — Едуин Ландсир, британски художник († 1873 г.)
•    1820 г. — Александър Дрентелн, руски офицер († 1888 г.)
•    1829 г. — Едуард Фогел, немски пътешественик и изследовател († 1856 г.)
•    1850 г. — Томаш Масарик, първи президент на Чехословакия († 1937 г.)
•    1855 г. — Карл фон Щейнен, немски етнолог, пътешественик и изследовател († 1929г.)
•    1857 г. — Юлиус Вагнер-Яурег, австрийски лекар, Нобелов лауреат († 1940 г.)
•    1862 г. — Лукан Хашнов, български инженер († 1917 г.)
•    1864 г. — Александър Радев, български политик († 1911 г.)
•    1872 г. — Пийт Мондриан, холандски художник († 1944 г.)
•    1875 г. — Морис Равел, френски композитор († 1937 г.)
•    1878 г. — Борис Кустодиев, руски художник († 1927 г.)
•    1893 г. — Райко Алексиев, български публицист († 1944 г.)
•    1902 г. — Хайнц Рюман, германски актьор († 1994 г.)
•    1902 г. — Ханс Щубе, немски растениевъд († 1989 г.)
•    1904 г. — Райнхард Хайдрих, обергрупенфюрер в нацистка Германия († 1942 г.)
•    1908 г. — Ана Маняни, италианска актриса († 1973 г.)
•    1924 г. — Кобо Абе, японски писател († 1993 г.)
•    1926 г. — Ернст Оцвирк, австрийски футболист († 1980 г.)
•    1930 г. — Стенли Милър, американски химик († 2007 г.)
•    1931 г. — Жени Божинова, българска актриса
•    1937 г. — Георги Трингов, български шахматист († 2000 г.)
•    1938 г. — Албер Фер, френски физик, Нобелов лауреат през 2007
•    1938 г. — Дейвид Балтимор, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1975 г.
•    1940 г. — Дениъл Траванти, американски актьор
•    1940 г. — Руди Дучке, германски студентски лидер († 1979 г.)
•    1942 г. — Майкъл Айснър, американски директор на Уолт Дисни
•    1943 г. — Симеон Хаджикосев, български литературен критик
•    1945 г. — Джон Хърд, американски актьор
•    1946 г. — Вера Деянова, български литературен преводач
•    1947 г. — Валтер Рьорл, германски състезател
•    1955 г. — Ал-Уалид бин Талал, саудитски принц
•    1959 г. — Владимир Талески, актьор и политик от Република Македония
•    1960 г. — Иван Лендъл, чешки тенисист
•    1964 г. — Брет Ийстън Елис, американски писател
•    1965 г. — Камеран Даддо, австралийски артист
•    1975 г. — Любомира Бачева, българска тенисистка
•    1978 г. — Азис, български чалга певец
•    1978 г. — Елена Емануилова, българска писателка
•    1979 г. — Деси Слава, българска певица
•    1987 г. — Хатем Бен Арфа, френски футболист

Починали

•    322 г. пр.н.е. — Аристотел, древногръцки философ (* 384 пр.н.е.)
•    161 г. — Антонин Пий, римски император (* 86 г.)
•    1274 г. — Тома Аквински, монах доминиканец, философ и теолог (* 1225 г.)
•    1724 г. — Инокентий XIII, римски папа (* 1655 г.)
•    1802 г. — Клотилд Френска, френска принцеса, кралица на Сардиния (* 1759 г.)
•    1875 г. — Джон Едуард Грей, британски зоолог (* 1800 г.)
•    1891 г. — Франц Миклошич, словенски славист (* 1813 г.)
•    1895 г. — Александър Ган, руски офицер (* 1809 г.)
•    1903 г. — Тодор Станчев, български драматург
•    1931 г. — Аксели Гален-Калела, финландски художник (* 1865 г.)
•    1932 г. — Аристид Бриан, министър-председател на Франция, Нобелов лауреатпрез 1926 г. (* 1862 г.)
•    1932 г. — Петрана Обретенова, българска революционерка (* ?)
•    1945 г. — Албрехт Пенк, немски географ (* 1858 г.)
•    1952 г. — Парамаханса Йогананда, индийски гуру (* 1893 г.)
•    1954 г. — Ото Дилс, германски химик, Нобелов лауреат през 1950 г. (* 1876 г.)
•    1955 г. — Георги Бончев, български геолог (* 1866 г.)
•    1956 г. — Петко Атанасов, български драматичен актьор и режисьор (* 1889 г.)
•    1967 г. — Дора Метева, българска поетеса и преводач (* 1894 г.)
•    1971 г. — Кирил, български патриарх (* 1901 г.)
•    1985 г. — Аркадий Фидлер, полски писател и пътешественик (* 1894 г.)
•    1985 г. — Робърт Уиншип Удръф, бизнесмен и филантроп (* 1889 г.)
•    1997 г. — Едуард Милс Пърсел, американски физик, Нобелов лауреат през 1952 г. (* 1912 г.)
•    1999 г. — Стенли Кубрик, американски сценарист и режисьор (* 1928 г.)
•    2002 г. — Цвятко Анев, български генерал (* 1911 г.)
•    2003 г. — Илия Павлов, български бизнесмен, основател на „Мултигруп“ (* 1960 г.)
•    2005 г. — Иван Пръмов, български политик (* 1921 г.)
•    2006 г. — Али Фарка Туре, малийски музикант (* 1939 г.)

Празници

•    Албания — Ден на учителя
•    Италия — Празник на град Аквино

Източник: Wikipedia

Ключови думи:
Коментари