Изследване публикувано вна 29.06.2020 г., показа, че температурите на Южния полюс се повишават значително през последните 30 години. Покачването е с около 0,61 ± 0,34 ℃ на десетилетие, което е около три пъти над средното затопляне на глобално ниво. В резултат от направените анализи е установено, че през 2018 г. в станция Амундсен-Скот (фиг. 1), разположена на самия Южен полюс, както и в руската станция Восток, са отчетени рекордни температури с +2,4 ℃ по-високи от средната стойност за периода 1981-2010 г.

Фиг. 1.  Средногодишни аномалии на повърхностната температура в ст. Амундсен-Скот (Clem et. al. 2020)

В изследването си екипът от учени от Университета Виктория (Нова Зеландия) в сътрудничество с изследователи от Университета в Охайо (САЩ), Британската Антарктическа служба и Университета Рутгерс (САЩ) доказват, че затоплянето се дължи на силна аномалия в циклоналната активност над морето на Уделдъл (фиг. 2), причинена от повишаване на температурата на морската повърхност в тропическите ширини на западната част на Тихия океан. Тази циркулация, съчетана с положителната Антарктическата осцилация, отвежда топъл и влажен въздух от Южния Атлантически океан във вътрешността на Антарктида. 

Фиг. 2. Карта на Антарктида (Иванов, Иванова, 2012)

Иследването на д-р Кайл Клем и колектив (Kyle R. Clem et al., 2020) убедително доказва, че повишаването на средната температура на Антарктида се свързва с климатичните промени в тропиците. Освен това, проучването показва, че вътрешната променливост на атмосферата може да предизвика екстремни регионални промени в климата на Южния континент.

Бързото затопляне на Антарктида се счита за пряк ефект от настъпващите климатични промени като в случая е трудно да се определи ролята на човешкия фактор. Установените тенденции към затопляне ще намерят приложение при разработването на климатични модели и интерпретирането на данни, получени чрез сондажи и анализи на ледени ядки.

Линк към пълния текст на публикацията

Автор: Петко Божков / Климатека

Петко Божков е главен асистент доктор в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2019 г. получава докторска степен по геоморфология и палеогеография в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“ на СУ. Бакалавърската му степен е по специалност география. От 2015 г. работи по различни проекти, свързани със скоростта на природни процеси като изветряне, срутища, ерозия и връзката им с климатичните условия във високопланинския пояс на България.