След като извършиха нови радио наблюдения, астрономи отхвърлиха водещото обяснение за цикличната природа на един особено любопитен повтарящ се космически сигнал.

Въпросният сигнал, наречен FRB 20180916B, се повтаря с периодичност от 16,35 дни. Според съществуващите модели това може да е следствие от взаимодействията между орбитиращи в близост една до друга звезди. Новите наблюдения обаче, включително върху бързи радиоимпулси в най-ниската честота до момента, показват, че няма логика да става дума за двоична система.

„Очаквахме силните звездни ветрове от спътника на бързия радиоимпулс да оставят по-голямата част от синята радио светлина с къса дължина на вълната да се измъква от системата. Същевременно пък по-червената радио светлина с дълга дължина на вълната би следвало да се блокира по-често – казва астрофизикът Инес Пастор-Марацуела от Университета наАмстердам и ASTRON в Нидерландия. – Съществуващите модели на двоични ветрове предричаха, че импулсите би трябвало да сияят единствено в синьо (или поне да го правят за по-дълго време). Ние обаче наблюдавахме два дни с по-сини радиоимпулси, последвани от три дни с по-червени радиоимпулси. Сега отхвърляме първоначалните модели – би трябвало да се случва нещо друго.“

Бързите радио импулси представляват едно от най-големите астрономически открития за последното десетилетие. Това са кратки (траят милисекунди), но мощни импулси енергия, идващи от отдалечени части на Космоса. За краткотрайното си съществуване отделят енергия, колкото 500 млн. слънца. Повечето бързи радиоимпулси са засечени само веднъж – това ги прави непредсказуеми и трудни за изучаване.

Няколко обаче се повтарят, макар и повечето да го правят хаотично. FRB 20180916B е едно от двете изключения от това правило – при тези радиоимпулси има цикличност, което ги прави особено подходящи за изучаването на тези мистериозни явления.

Миналата година научихме повече и за първопричините за бързите радиоимпулси – тогава засякохме първия подобен сигнал, идващ от самия Млечен път. Той е бил изхвърлен от магнетар – вид неутронна звезда с изключително мощно магнитно поле.

Това обаче не означава, че мистерията е разплетена напълно. Все още не знаем например защо някои бързи радиоимпулси се повтарят, а други – не, както и защо периодичността на повтарянето се среща рядко.

Когато астрономите засякоха FRB 20180916B за първи път и откриха, че се повтаря, те предположиха, че радиоимпулсът се излъчва от неутронна звезда в двоична система с 16,35-дневна орбита. Ако случаят бе такъв, то по-дългите радио дължини на вълната с по-ниски честоти би следвало да се променят от заредените частици на вятъра, обкръжаващи двойката.

Пастор-Марацуела и нейните колеги използват два телескопа, за да извършат едновременни наблюдения на FRB 20180916B – LOFAR и радио телескопа Westerbork Synthesis (и двата са в Нидерландия). След като анализират данните, откриват по-червени дължини на вълната в резултатите, получени от LOFAR, което означава, че най-вероятно няма двоични ветрове, които да ги блокират.

Не е възможно да има и други нискочестотни абсорбиращи или разпръскващи механизми, включително плътни електронни облаци.

„Фактът, че някои бързи радиоимпулси съществуват в чисти среди, относително незасенчени от каквато и да било плътна електронна мъгла в своята галактика, е изключително вълнуващ – казва астрономът Лиам Контър от Университета в Амстердам и ASTRON. – Подобни оголени бързи радиосигнали ще ни позволят да тръгнем по следите на неуловимата барионна материя, която до голяма степен остава неизвестна във Вселената."

Ако астрономите отхвърлят двоичното обяснение, то какво тогава може да предизвиква тази периодичност? Съжаляваме, но не става дума и за извънземни.

Според обяснение, предложено през 2020 г., първоизточникът може да е въртящ се магнетар или пулсар. Подобни обекти имат колеблива ротация, която води до периодичност, но доколкото ни е известно никой не се върти толкова бавно. Ето защо се смяташе, че тази теория не е толкова добра, колкото бинарните ветрове. Сега обаче тя отново е релевантна.

„Един изолиран и бавно въртящ се магнетар обяснява най-добре поведението, което наблюдавахме“, казва Пастор-Марацуела.

Изследването е публикувано в Nature.

Източник: Science Alert