Астрономи потвърдиха официално, че първият бърз радиоимпулс, засечен от обект в рамките на галактиката Млечен път, е с повтарящ се характер.

Според ново проучване SGR 1935+2154 е излъчил още два мощни радиосигнала, които са консистентни с онова, което сме виждали от извънгалактическите източници.

Новите сигнали обаче не са с еднаква мощност. Това предполага, че най-малко два различни процеса във вътрешността на магнетарите довеждат до излъчването на тези енигматични импулси и че SGR 1935+2154 е може би най-доброто място, на което да ги изучим в детайли.

Бързите радиоимпулси, открити за първи път през 2007-а, продължават да озадачават учените и днес. Те представляват изключително мощни енергийни импулси в радио честотите, които траят не повече от няколко милисекунди. Като цяло са изключително трудни за анализ.

До април 2019-а астрономи засичаха бързи радиоимпулси, идващи единствено от космическото пространство отвъд Млечния път – на милиони светлинни години разстояние. При това положение, в най-добрия случай, учените успяваха най-много да определят галактическия регион, в който са се зародили.

И макар и някои от импулсите да се повтарят, други са засичани еднократно и без никакво предупреждение, което прави проследяването им изключително трудно, дори невъзможно.

Въпреки че няколко бързи радиоимпулса са проследени до галактиката, в която са се зародили, астрономите все още не могат да определят техния конкретен източник. Поне докато магнетарът SGR 1935+2154 не се появи на хоризонта.

На 28-и април 2020-а тази мъртва и изключително магнетизирана звезда в нашата галактика – на едва 30 000 светлинни години – бе засечена да излъчва изключително мощен импулс от радио вълни, траещ една милисекунда.

Малко по-късно, след като коригират разстоянието, астрономите установяват, че сигналът не е толкова силен, колкото извънгалактическите бързи радиоимпулси, но всичко останало пасва на техния профил. По-рано този месец учените потвърдиха, че събитието в действителност е било бърз радиоимпулс и го кръстиха FRB 200428.

Оттогава насетне астрономите държат FRB 200428 под око. И ненапразно – на 24-и май 2020-а радиотелескопът Westbrok Synthesis в Нидерландия засича два бързи радиоимпулса, дълги точно една милисекунда. Те са били излъчени през 1,4 секунди.

Много по-блед бърз радиоимпулс е бил засечен и от радиотелескопа FAST в Китай на 3-и май.

Благодарение на тези три сигнала успяваме да научим редица вълнуващи подробности за явлението, както става ясно от новото проучване, ръководено от Франц Кирстен от технологичния университет Чалмърс в Швеция.

Първиначалните импулси от FRB 200428 през април са били изключително ярки (общо 700 килоянски милисекунди), докато следващите три – не чак толкова. Тези, засечени от FAST, са били най-бледи – 60 милиянски милисекунди, докато сигналите от Westbork – съответно по 110 и 24 янски милисекунди.

Вариацията в силата на сигнала е доста голяма и учените все още нямат представа на какво се дължи тя.

Изследването е публикувано в Nature Astronomy.