В момента в орбитата на Марс е същински час пик. Ето защо не е изключено да сте забравили за интересните неща, които се случват на Луната.

Китайският апарат Chang'e 4 и луноходът Yutu 2 бяха в „спящ режим“ за приблизително 14-дневната лунна нощ. През това време радиоизотопните нагреватели ги поддържаха топли на фона на изключително ниските температури (-190 градуса по Целзий). След като се събуди на 6 февруари, Yutu 2 се натъкна на една необичайна скала, извисяваща се над лунния пейзаж.

Обектът, който екипът на Yutu 2 реши да нарече „километричен камък“, а не „монолит“ (въпреки че звучи далеч по-драматично), привлича любопитството на Националната космическа администрация на Китай. Ето защо специалистите решават да го проучат по-отблизо.

Скалата се намира в близост до кратер. Тя вероятно се е образувала от сблъсъка на космическо тяло с Луната. Източник: CNSA

Снимката, която привлича интереса на Китай – любопитна скала, извисяваща се на фона на гладкия лунен пейзаж. Източник: CNSA

На следващия ден екипът приближава Yutu 2 до обекта, за да установи какво вероятно е довело до образуването на този лунен „сталагмит“.

Скалата отблизо. Източник: CNSA

Формата на скалата предполага, че тя е млада (поне в географско отношение). Т.е. тя все още не е изхабена или заоблена по подобие на камъчетата на плажа например.

„Изглежда има формата на чиреп и се подава от земята. Това определено е необичайно – казва Дан Мориарти от центъра за космически полети на NASA „Годард“ пред Space.com. – Постоянните бомбардирания на луната от различни обекти, стресът от термалните цикли и други форми на изменения по лунната повърхност разчупват скалите до по-скоро сферични форми. Стига да мине достатъчно време.“

Според него скалата най-вероятно е била изхвърлена при сблъсъка на друг космически обект с Луната – при това вероятно от близкия до нея кратер.

Екипът планира да използва спектрометър за видима и близка инфрачервена светлина (VNIS) на Yutu 2, за да анализира по-подробно мистериозната скала. Той засича светлината, която се разпръсква от скалата, като по този начин успява да анализира състава на обекта.

Същият инструмент бе използван при анализа на „гело-подобните“ субстанции, които бяха открити на лунната повърхност през 2019-та. Оказа се, че те са сходни с пробите, взети от мисията „Аполо 17“ през 1972-ра (описани като „тъмни и начупени фрагменти от минерали, циментирани заедно посредством черно и лъскаво стъкло“. Анализът разкрива, че най-вероятно става дума за скали, разтопени едновременно от сблъсъка на друго тяло с лунната повърхност.

Източник: IFLScience