Миналата година се случи едно невероятно нещо – „Солър Орбитър“ на Европейската космическа агенция прелетя през опашката на кометата C/0219 Y4 (ATLAS), известна просто като Атлас. Тази изключителна среща даде уникалния шанс на учените да научат повече за опашките на кометите. Откритията им бяха представени по време на тазгодишната Национална среща на астрономите.

Благодарение на получените данни учените успяват да моделират средата на опашката на кометата. Магнитното поле от слънчевия вятър – потокът от заредени частици, отделян от Слънцето – изглежда обвива ядрото на кометата и създава по-слабо магнитно поле в областта на опашката.

Това е изключително важно. Обикновено кометите имат ярка и видима опашка, изградена от прах – прах, който космическия обект отделя, докато се приближава към Слънцето. Втората опашка често е по-бледа и е известна като йонна. Тя е образувана вследствие от взаимодействието между газа от кометите и частиците в слънчевия вятър.

Срещата е била още по-интересна и поради факта, че когато „Солър Орбитър“ преминава през Атлас, кометата вече е била фрагментирана. Тя се е разпаднала на около 30 части, всяка от които е с размера на къща. „Солър Орбитър“ пресича опашката и успява да измери промените в магнитното поле от слънчевия вятър към опашката и обратното.

Останките от кометата C/0219 Y4 (ATLAS), преминаваща край Слънцето, май 2020-та. Източник: NASA/NRL/STEREO/Karl Battams

„Солър Орбитър“ е шестият космически апарат, който прелита през опашка на комета, но е първият, който прави това в орбитата на Венера. Освен това е и един от малкото, които успяват да извършат директни измервания на фрагментирана комета.

„Това е доста уникално събитие – то ни дава уникалната възможност да изучим състава и структурата на опашките на кометите с безпрецедентни подробности – казва водещият автор Лоренцо Матейни, физик от Имперския колеж в Лондон. – Ако имаме малко повече късмет сега, когато слънчевата сонда „Паркър“ и „Солър Орбитър“ се намират по-близо до Слънцето от когато и да било, за в бъдеще подобни събития няма да бъдат рядкост!“.

„Паркър“ и „Солър Орбитър“ орбитират около Слънцето в доста различни орбити – по този начин те извършват самодопълващи се наблюдения на Слънцето, включително първите, направени върху полярните региони на нашата звезда.

Източник: IFLScience