Първите изображения на слънчевите полюси разкриват нови подробности за магнитното поле и активността на нашата звезда.

Роботизираният космически апарат „Солар орбитър“ (Solar Orbiter), създаден в сътрудничество между Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА, предостави на учените първите изображения на полюсите на Слънцето, правени някога в историята. Снимките, заснети през март от разстояние 65 милиона километра, показват южния полюс в период на максимална слънчева активност. Изображенията от северния полюс все още се предават към Земята.

Новаторска мисия извън еклиптиката

Всички досегашни наблюдения на Слънцето са извършвани от т.нар. еклиптична равнина – плоскостта, в която се движат повечето планети в Слънчевата система. За да промени този ъгъл на наблюдение, през февруари „Солар орбитър“ извърши маневра около Венера и напусна еклиптиката. Очаква се подобни бъдещи маневри да разкрият още по-детайлна картина на Слънцето.

„Най-доброто тепърва предстои. Това, което видяхме, е само бърз първи поглед“, коментира физикът Сами Соланки от Института „Макс Планк“ за изследване на Слънчевата система.

Какво ни показват новите изображения?

Според учените, заснетите данни предоставят ценна информация за магнитното поле на Слънцето, неговия 11-годишен цикъл на активност, както и за слънчевия вятър – поток от заредени частици, който оказва влияние върху цялата Слънчева система.

Инфографика, разглеждаща различните аспекти на мисията "Солар орбитър". Източник: ESA & NASA/Solar Orbiter

„Докато Земята има ясно изразени северен и южен полюс, при Слънцето наблюдаваме по-хаотично поведение – в момента на южния полюс се засичат магнитни полета и от двете полярности. Това съвпада с максималната активност на текущия слънчев цикъл“, казва физикът Хамиш Рийд.

Слънчевата активност и нейното значение за Земята

Магнитното поле на Слънцето, което се променя приблизително на всеки 11 години, определя интензивността на слънчевите петна, изригвания и изхвърляния на коронална маса. Тези явления могат да предизвикат смущения в комуникациите, електропреносната мрежа и да породят полярни сияния на Земята.

„Данните от „Солар орбитър“ ще ни помогнат да създадем по-точни прогнози за слънчевите цикли и потенциалните рискове от космическо време“, допълва Рийд.

Наследник на „сляпия“ Одисей

През 90-те години на миналия век космическият апарат „Одисей“ също прелетя над полюсите на Слънцето, но поради липсата на оптични инструменти не успя да заснеме нито един визуален кадър. „Солар орбитър“ променя това завинаги.