„Солър орбитър“ на Европейската космическа агенция успя да заснеме един впечатляващ феномен, разиграващ се по слънчевата повърхност. На пръв поглед може и да прилича на пълзяща змия, но всъщност това са по-студени атмосферни газове, които профучават през магнитното поле на Слънцето. Нещо повече – те вероятно са били предвестниците на едно доста по-мощно слънчево събитие.

Сондата заснема събитието в екстремния ултравиолетов спектър на светлината – т.е. виждаме интензивните енергийни процеси, които се случват в слънчевата атмосфера. Таймлапсът е създаден от снимки, направени в рамките на 3 часа. Екипът смята, че „змията“ се е движела със скорост от около 170 км/с.

Всичкият газ в слънчевата атмосфера е под формата на плазма, тъй като температурите там надвишават милион градуса. Съответно електроните се изтръгват от своите атоми. Някои характеристики на Слънцето обаче са по-горещи, а други – по студени (като змията например). Хладната плазма следва слънчевата нишка - дъга от плазма, която може да се образува по повърхността на Слънцето и да свързва две отдалечени части на Слънцето.

“Резултатът е плазма, течаща от едната страна до другата, но магнитното поле е особено изкривено. Ето защо и посоките на движение се променят по такъв начин – просто гледаме надолу към една усукана структура“, обяснява Дейвид Лонг, главен изследовател на феномена.

Впоследствие там, където змията и нишката са възникнали, се случва голямо изригване. Събитие, известно като коронално изхвърляне на маса. При него се изхвърлят огромни количества плазма в космическото пространство. Ако достигнат Земята, могат да предизвикат геомагнитни бури.

Това, че местоположението на змията, нишката и короналното изхвърляне на маса е едно и също, е твърде голямо съвпадение. Ето защо екипът проучва как точно са свързани тези три явления. Детекторът за енергийни частици на „Солър орбитър“ е бил активен по време на короналното масово изхвърляне и е отчел най-интензивното събитие със слънчеви енергийни частици, на което някога се е натъквал.

За късмет и слънчевата сонда „Паркър“ също е била засегната от събитието, което означава, че може да го измери. Двата космически апарата работят във фантастичен синхрон и NASA активно си сътрудничи с екипа на „Солър орбитър“. Ще бъде интересно да видим какви ще бъдат резултатите от комбинирането на наблюденията на двете сонди.

Източник: IFLScience