Преди 70 години, през 1950 година, докато обядва с колеги учени, лауреатът на Нобелова награда за физика Енрико Ферми внезапно възкликва на глас: „Но, къде са всички те?”. На пръв поглед зад този въпрос не стои дълбока теория и аргументация, но остава в историята на науката като Парадоксът на Ферми.
Ученият се пита: безкрайността на Вселената и нейната възраст предполагат с голяма вероятност наличие и на други цивилизации в нея, освен човешката. При такава голяма степен на вероятност за съществуване на извънземни цивилизации, защо не сме открили никакви доказателства, че е така?
Въпросът обобщава следната линия на разсъждение на Ферми: а) предвид възрастта и големината на Вселената, то само в галактиката Млечния път най-вероятно съществуват множество (възможно е дори милиони) други технологични цивилизации; б) поне една от тях е с хиляди или милиони години по-старша от нас в технологичен план; в) това означава, че е толкова напреднала, че би трябвало да е усвоила и дори колонизирала част от Млечния път; г) тогава защо не намираме и не виждаме доказателства за съществуването на поне една извънземна цивилизация?
Въпросът съществуват ли други цивилизации, освен нашата, си остава един от най-важните в съвременната наука. И откриването на извънземен живот би било най-големият научен пробив на всички времена.
Но и след 50 години търсене въпросът на Ферми „Къде са всички?” остава без отговор?
Много учени и до днес продължават да си блъскат главата над парадокса на италианския учен, предлагайки, възможни отговори. Ето малък списък на популярните варианти и разсъждения по темата.
1. Уравнението на Дрейк
Най-близко свързаната теория с Парадокса на Ферми е Уравнението на Дрейк. То е формулирано от д-р Франк Дрейк през 1960. Уравнението включва: скоростта на формиране на звездите в галактиката; броя на звездите с планети и броя на тези, които са обитаеми; броя на планетите, на които се е зародил живот и впоследствие интелигентен живот; и накрая продължителността на съществуване на тези цивилизации.
И така, Дрейк формулира следната задача:
Колко цивилизации, владеещи радиокомуникации, има в нашата галактика (Млечният път)?
N = R^{*} ~ \times ~ f_{p} ~ \times ~ n_{e} ~ \times ~ f_{l} ~ \times ~ f_{i} ~ \times ~ f_{c} ~ \times ~ f_{L}, където:
R* - брой звезди в нашата галактика (оценят се на около 300 милиарда);
fp - каква част от звездите имат планетни системи (оценките са от 20% до 80%);
ne - брой планети за всяка звезда със планетна система, на които може да започне живот (оценките са от 0,5 до 6);
fl - на каква част от предходните планети ще протече еволюция (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);
fi - на каква част от предходните планети животът ще еволюира до цивилизация (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);
fc - на каква част от предходните планети цивилизацията ще достигне развитие до ниво радиокомуникация (оценките са от 5% до 25%);
fL - каква част от цялото време за съществуване на планетата радиокомуникационна цивилизацията ще оцелее (оценките са трудни - напр. Земята, ако нашата цивилизация оцелее още 1 млрд. години, то този параметър ще е ~10%).
Резултатите от Уравнението на Дрейк могат да варират от нула до милиарди. Някои считат, че уравнението не може да отговори на въпроса, който само си поставя. Други твърдят, че по-важни са въпросите, които сами си задаваме, докато се опитваме да изчисляваме.
Ето как изглежда едно примерно изчисление - според едни е скептично, според други - оптимистично, а според трети резултатът е изключително точен:
N = 300 млрд. x 20% x 0,5 x 20% x 1% x 5% x 10% = 300 хил. цивилизации, владеещи радиокомуникации.
След всяко изчисление оптимистите добавят: "... и то само в нашата галактика..."
Скептиците: "... нека за всеки случай разделим на сто..."
Песимистите: "... а защо да не разделим на 300 000..."
