Ако има живот на Венера, то най-вероятно става дума за организъм, на който не сме попадали тук на Земята, твърдят учени в ново проучване.
В края на 2020-та въпросът за потенциалната обитаемост на Венера излезе на преден план благодарение на откриването на фосфин в атмосферата на планетата – според някои учени това може да е доказателство за биосигнатура (поне от хипотетична гледна точка).
Тази находка разпали интереса в идеята, че особено токсичната и негостоприемна среда на Венера би могла да поддържа живот. Дали това наистина е така, тепърва ни предстои да разберем.
За щастие, NASA възнамерява да изпрати две нови мисии до планетата – първите от десетилетия насам – които ще хвърлят повече яснота по въпроса. От тяхното стартиране ни делят години, но ново изследване, публикувано тази седмица, твърди, че не трябва да избързваме със заключенията си.
Според анализ, ръководен от микробиолога Джон Холсуърт от Кралския университет на Белфаст, липсата на вода в облаците на Венера е сериозна пречка съществуването на живи организми в тях. Поне не и такива, каквито познаваме на Земята. Там просто не съществува достатъчно вода, която да позволи на организмите да функционират.
След като извършват изчислителни измервания на активността на водата, изследователите откриват, че атмосферата на Венера е твърде суха, за да позволи на земеподобни организми да оцелеят.
„Активността на водата изпълнява ролята на силен определящ фактор по отношение на функционалността на микробните клетки, ето защо е и ключов елемент за обитаемостта“, пишат изследователите в своето проучване.
Активността на водата се измерва по скала от 0 (минимум) до 1 (максимум, еквивалентът на 100 процента влажност). Доколкото ни е известно, биологическите функции в организмите престават да функционират при нива на водната активност под 0,585. За съжаление, сухите облаци на Венера са съставени предимно от капчици сярна киселина. Тяхната активност на водата дори не се доближава до 0,585 – според учените е ≤0,004. С други думи, атмосферата на Венера е 100 пъти по-суха от хипотетичния праг за съществуване на живот.
Атмосферата на Марс също е твърде суха, за да бъде обитаема, макар че активността на водата е ≤0,537 – т.е. малко под земната.
По отношение на активността на водата, облаците на Юпитер показват нива, годни за биологичен живот, но само между температури от -10 до 40 градуса по Целзий. Според учените обаче това е едва първата стъпка при оценката на облачната обитаемост, тъй като и други химични компоненти в тях оказват влияние.
Водната активност в земната атмосфера, очевидно, е годна за живот, но само в долната тропосфера – горната стратосфера и мезосфера са твърде сухи, за да бъдат битаеми.
Разбира се, само защото атмосферите на Марс и Венера са по-сухи от известната на науката граница на обитаемостта за екстремофили на Земята, това не означава, че животът на тези места е невъзможен. Просто той ще бъде изключително различен от който и да е организъм, познат на науката.
Откритията са публикувани в Nature Astronomy.
Източник: Science Alert
