Нима не приличаме на малко дете, което казва: „Мамо, мамо, искам това влакче!“, при положение че вкъщи има поне 3 подобни?

Макар и възрастни, ние пак искаме своите играчки,

но този път вместо пластмасови и евтини джунджурийки, сме хвърлили око на големите и лъскави технологични продукти. И да не можем да си ги позволим, какво от това? Ще се ограничаваме месеци наред, ще гладуваме, ако трябва, няма да излизаме с приятели по барове и клубове, но в края на краищата ще си купим този готин OLED телевизор от рекламата. Ей така - за да си го имам.

Струва ли си? Не стига, че сме подчинени изцяло на технологиите, които притежаваме, а на всичкото отгоре точим лиги и по онези, които са по-нови, по-модерни и по-добри от нашите, без значение дали ни трябват и дали ще се научим да ги използваме правилно. Изследване във Великобритания например, извършено от агенция Sky, показва, че всяка година местните харчат по 52 млн. лири (или приблизително 3065 годишно на човек) за нови джаджи, с които изобщо не знаят как да работят правилно. 42% от анкетираните нямат представа, че за да гледат HD телевизия например, им трябва не само HD телевизор, но и цифров приемник (set-top box), какъвто е Sky+HD. Други пък твърдят, че „поправят“ джаджите си, като им стоварват по един юмрук. В интерес на истината, тази техника вършеше работа при стария телевизор на баба. Но ако я приложите при по-съвремените, най-много да ви се наложи да си купите нов.

За съжаление, битката с технологиите изглежда отдавна изгубена.

Ако искаме да сме в крак с всичко модерно, сме обречени – никога не можем да наваксаме. Нито пък да се чувстваме напълно доволни и щастливи. Тогава защо го правим? Особено като знаем, че след някой и друг месец на пазара ще се появи нов модел, а старият, който днес струва 1200 лева, ще падне поне с една трета. И после още по-нов модел и още по-нов…

Положението си е направо отчайващо – караме скъпи коли, но ги пълним с евтин бензин, имаме iPhone 7 Plus в джоба си, но не можем да си платим телефонната сметка, разполагаме с 50-инчов телевизор, но нямаме пари за кабелна. Готови сме на всякакви ограничения, само и само да притежаваме най-новите технологии. Кой ще ни повярва, че не сме пристрастени?

Някои от вас ще кажат: „По-добре да съм обсебен от технологии, отколкото от наркотици и алкохол“. Но нима в края на краищата резултатът не е един и същ – недоспиване, разходи, проблеми и откъсване от семейството и приятелите?

Наистина има далеч по-лоши неща, с които да си губим времето. Но кому е нужно да подчиняваме цялото си съществуване на малки или по-големи пластмасови и метални играчки?

Обещанието, че технологиите ще направят живота ни по-лесен, бе заменено почти изцяло от един преходен момент на удоволствие – малка усмивчица в ъгъла на устата или пък неволно повдигане на веждите, когато осъзнаваме, че нашата най-нова джаджа прави нещо, което не сме знаели, че може. От това ли наистина имаме нужда? За това ли беше цялото това усилие?

Аз лично си мечтая за времето, когато мобилните телефони бяха като тухли - скъпи и рядко срещани, а единственият начин да те открият, бе по домашния. И за щастие той не се побираше в джоба.

Владимир Тодоров

* Лудитите са социално движение от 19-и век на английските производители на текстил, които протестират, често унищожавайки механизирани тъкачни станове. Te се обявяват срещу промените, предизвикани от промишлената революция. При съвременна употреба „лудит“ е термин, описващ хората, които се противопоставят на индустриализацията, автоматизацията, компютъризацията или на новите технологии изобщо.