Когато чуете “космически технологии”, най-често се сещате за онези скъпи играчки, които се реят в безвъздушното пространство – ракети, совалки, сателити... Малцина биха си помислили за чипс. И все пак следващия път, когато отваряте пакетче от хрупкавата закуска, знайте, че има реален шанс в приготвянето й да е използвана същата технология, която праща космически сонди на мисии из Слънчевата система.

Или нещо още по-„куул” – няма да е много изненадващо да си купите слънчеви очила, направени от материи, устойчиви на надраскване и прах – същите, които се използват за визьорите в шлемовете на астронавтите. А какво ще кажете за възможността да се състезавате с Люис Хамилтън или в тялото ви да тупти технология, която захранва космическите кораби с гориво?

Направление звезди - Земя

Идеята всъщност е горе-долу такава: организации като НАСА и Европейската космическа агенция (ЕSА) хвърлят милиарди в разработката на технологии, които се използват за усвояването на Космоса – дело прогресивно, но (поне за момента) не чак толкова рентабилно. От друга страна, въпросните агенции разполагат с едни от най-добрите лаборатории, компютри и учени на Земята. Цялата тази концентрация на знание и потенциал може би някой ден ще ни помогне да колонизираме Марс, но защо преди това тя не даде едно рамо и на обикновените земни жители?

Гьорг Копенвалнер сигурно е бил доста изненадан, когато преди време от ЕSА му възложили следната задача: да намери начин за по-бързо пакетиране на чипс. Всъщност работата на Копенвалнер няма нищо общо с висококалоричните пържени картофи. Той и неговата компания Hyperschall Technologie Göttingen провеждат експерименти за тестване на аеродинамичните характеристики на космически апарати, включително и тези на ЕSА. Въпреки това екипът на Копенвалнер се заел със странната задача. Била разработена ловка

аеродинамика, която увеличава скоростта на чипса

в поточната линия. Така можело да се пакетират 50% повече торбички чипс за същото време.

Това не е единичен случай. Една от основните фигури, които стоят зад употребата на звездните джаджи за земни цели, е Франк Залцберг – ръководител на отдела за технологичен трансфер на ЕSА в Нордвик, Холандия. Всъщност зад тежкото наименование стои една от най-забавните професии на света. Залцберг следи какво се извършва в лабораториите на агенцията и, въоръжен с това знание, преценява каква част от звездите могат да бъдат свалени сред хората. После осъществява контакт с много компании, предлагайки им космически решения за иначе земните им проблеми. Резултатът – Залцберг и скромният му екип от 10 души осъществяват близо 20 технологични трансфера годишно. Иначе казано, десетки компании черпят от ноу-хауто на ЕSА, за да произвеждат неща, от които всички ние, неастронавтите, да се възползваме.

Сателитни състезания

Едно от тези интересни попадения било необичаен начин за използване на GPS технологията – виртуални състезания във “Формула 1”.

Глобалната позиционна система GPS и в момента има широко приложение в цивилния живот – от сателитната навигация в колите до следене на опасни отпадъци и предсказване на наводнения. Бившият техник от Германия Анди Люрлинг обаче не искал да знае къде му е колата, а искал да се състезава с Люис Хамилтън.
Докато един следобед гледали “Формула 1” с приятели и едновременно играели на състезателен симулатор на гейм конзола, Люрлинг и компания се чудели колко приятно би било вместо с компютъра или помежду си да мерят сили с асовете от телевизията и техните високоскоростни болиди. А най-хубавата част била, че имало начин мечтата им да се осъществи…

Съвременните коли от “Формула 1” са оборудвани с многобройни сензори,

които събират данни от всичко, което прави колата – ускоряване, спиране, завои, – и ги изпращат към техниците в пита. В общи линии така се създава виртуален дубликат на колата, който може да се препрати към конзолата на потребителя чрез интернет. Така в играта се появява кола, управлявана от реален пилот, а едва ли има писта от Ф1, която да няма свое виртуално копие в повечето съвременни игри. Ситуация мечта за всеки фен на рейсинга.

Голямата пречка пред начинанието бил фактът, че GPS устройството във всяка кола изчислява нейното разположение с точност едва до 15 метра. Това е резултат от намесата на американското правителство (GPS e базирана в САЩ), което ограничава точността на системата за цивилни цели поради риск от използването й от враждебни на САЩ сили.
Люрлинг се обърнал за помощ към ЕSА и я получил във вид на 80 хил. евро. Тъй като системата Galileo, която е европейската версия на GPS, едва ли ще заработи преди 2014 г., Залцберг насочил състезателя ентусиаст и компанията, която основал, към друга технология – OmniSTAR.
OmniSТАR e вид услуга, която калкулира грешките при сателитното позициониране с GPS и изпраща приблизителните корекции към своите потребители. Така през октомври ??? близо 5000 геймъри изпробвали софтуера на Люрлинг във виртуално състезание с реална кола, а той и екипът му били доволни да разберат, че тяхното устройство локализира автомобила с точност до 10 см. Разбира се, технологията все още се тества, но звучи обещаващо.