Космосът в медицината

Друго попадение на ЕSА била технология, чрез която да се проверява вискозитетът на кръвта при хора, застрашени от инфаркт. Такива пациенти трябва да знаят точно кога да вземат лекарства, които да разреждат кръвта им, тъй като ако е твърде гъста, може да се стигне до фатален тромб, ако е твърде рядка – до неконтролируемо кръвотечение. Пол Върнън, който работи като брокер за космическата агенция, попаднал на интересно решение на този проблем, докато бил на посещение в лабораторията на университета „Куин Мери” в Лондон. Върнън наблюдавал чрез микроскоп как миниатюрни пластмасови лентички се огъват под влияние на електричество. Тези лентички всъщност се използват за прецизното позициониране на огледалата в сателитите.

Интересното било, че потопени в течност, лентичките се сгъвали според това доколко е гъста течността. Върнън находчиво се досетил, че тази тяхна характеристика може да ги направи ценен мост към пазар за 1 млрд. долара – пазара на устройства за измерване вискозитета на кръвта. Така се появила компанията Microvisk. Само времето ще покаже колко печеливши и ефективни ще са новите устройства. За момента клиничните тестове показват, че уредите, изградени на базата на въпросните лентички, обещават да са най-точните, създавани до момента.

И ако дотук говорихме за добрата стара Европа, от другата страна на Атлантика също не липсват идеи за това как да впрегнем космическите технологии в медицината и други сфери.

Една интересна история показва как

в нечии гърди може да заработи система, която дава „живот” на космическите кораби.

През 1984 г. хирурзите Джордж Нуун и Майкъл Дебейки от колежа по медицина „Бейлър” в САЩ извършили животоспасяваща трансплантация на пациент с инфаркт. В продължение на десетилетия Дебейки работил по създаването на изкуствена сърдечна помпа, която да помага на пациенти със слаби сърца. Оказало се, че пациентът, когото той и колегата му спасили, е ракетният инженер от НАСА Дейвид Саусиър.

Саусиър бил експерт по огромните помпи, които впръсквали гориво в двигателите на совалките. Той споделил това ноу-хау с хирурзите, които от своя страна се заели да въплътят технологията в разработката на нов тип помпа за сърце. Получило се нещо интересно – помпа, която използвала винтообразна перка, затворена в тръба. Първоначално устройството разрушавало кръвните клетки, преминаващи през него. С много усилия и близо 50 опита дизайнът станал дотолкова безопасен, че вече можел да се трансплантира на лабораторни животни.

В крайна сметка последната версия на космическата помпа за сърце се оказала успешна и от 2003 г. до сега в гърдите на близо 400 пациенти работи система, която помага на космическите кораби да развиват своите огромни скорости и да напускат прегръдката на земната гравитация. Предимствата на помпата са многобройни – тя е миниатюрна, може да се имплантира даже на деца, има само една движеща се част, няма клапи и е с много нисък звуков профил.

Пак свързано със здравето е и използването на технологията LADAR.

LADAR дублира функцията на радара -

изпраща сигнал до някакъв материален обект и преценява местоположението му по времето от излъчването до получаването на отразения сигнал. Разликата е, че докато радарът прави това чрез радиовълни, LADAR използва за същата цел лазерен лъч. Системата позволява на космически апарати да се скачват с точност до милиметър. 
Важна за употребата на технологията в медицината я прави това, че може да изпраща и получава хиляди лазерни импулси в секунда. Когато пациент с нарушено зрение подлага очите си на лазерна корекция, хирургът използва камери, които да следят движенията на окото. Така лазерната манипулация се осъществява точно там, където е необходимо. Понякога обаче очите на пациента могат да извършват много бързи – сакадични - движения, които да принудят лекаря да отмени операцията. От своя страна LADAR e в състояние да следи движенията на окото толкова бързо, че сакадичните движения да не пречат по никакъв начин на успешната операция.

Списъкът с успешни приложения на космическите технологии за земни цели не свършва дотук. Много производители на очила например използват не стъкло, а пластмаса за направата на лещи. В случая пластмасата има няколко основни предимства – тя е по-евтина, по-устойчива на чупене и абсорбира ултравиолетовата радиация по-добре от стъклото. Нейният основен недостатък е, че се драска по-лесно. На помощ отново идва технология на НАСА. Агенцията е разработила специално покритие, което да пази космическото оборудване и по-специално визьорите на астронавтските шлемове от прах и други драскащи частици. Преди време компанията Foster-Grant осъзнава потенциала на тази технология и взема лиценза й за своите продукти.