Лабораторията по роботика в Политехническия институт в Устър, щата Масачузетс, се превръща в иновационен център за създаване на ново поколение малки дронове, предназначени за мисии по търсене и спасяване при екстремни условия. Тези високотехнологични устройства са проектирани да работят ефективно дори в тъмни, задимени пространства или при тежки климатични ситуации, съобщава АП.

Роботика, вдъхновена от природата: как прилепите помагат на инженерите

„Всички знаем, че при земетресения или цунами първото, което обикновено се поврежда, са електропроводите. Често това се случва през нощта, а не може да се чака до сутринта, за да се потърсят оцелелите“, обяснява доцентът по роботика Нитин Санкет. Именно този проблем го вдъхновява да потърси решение в природата.

Отговорът идва от прилепите – същества, които се ориентират и ловуват в пълна тъмнина чрез ехолокация. Изследователският екип на Санкет използва този биологичен принцип, за да разработи дронове, способни да „виждат“ с помощта на звук.

Малки, евтини и ефективни дронове за спасителни мисии

С подкрепата на Националната научна фондация на САЩ, екипът създава миниатюрни въздушни роботи, които са не само достъпни, но и енергийно ефективни. Тяхното предимство е способността да работят там, където стандартните дронове се провалят – в ограничени, тъмни или рискови пространства.

През последните години дронове доказаха своята ефективност в реални спасителни операции:

  • В Пакистан – при наводнения, за откриване на хора, блокирани на покриви.

  • В Калифорния – за спасяване на мъж, прекарал два дни зад водопад.

  • В Канада – за откриване на изход за трима миньори, прекарали над 60 часа под земята.

Тези случаи потвърждават значението на роботизираните технологии при бедствия, но според Санкет предстои следващата голяма крачка – усъвършенстване на автономността и миниатюризацията.

Интелигентен дрон, който работи в пълна тъмнина

Докато повечето дронове се нуждаят от светлина или визуални ориентири, новият модел, разработен в лабораторията в Масачузетс, използва ултразвуков сензор, подобен на тези, използвани в автоматични обществени системи. Той излъчва високочестотни звукови импулси и анализира отразеното ехо, за да открие препятствия.

„Прилепите са невероятни“, казва Санкет. „Все още сме далеч от това, което природата е постигнала, но правим важни стъпки в тази посока.“

Този подход създава възможност за дронове, които не зависят от зрение или GPS, което ги прави идеални за спасителни мисии при пожари, земетресения и срутвания на сгради.

Изкуствен интелект и прогнозиране на поведението на изчезнали хора

Следващата ключова фаза в развитието на спасителните дронове е вграждането на автономно вземане на решения. Доцент Райън Уилямс от Вирджиния Тек разработва алгоритми, които позволяват на дроновете сами да избират маршрутите си въз основа на анализ на данни.

Екипът му използва исторически данни от хиляди случаи на изчезнали хора, за да създаде модел, който предсказва вероятните им движения в природата. „Прилагаме този модел, за да насочим дроновете към местата, където шансът да открием някого е най-голям“, обяснява Уилямс.

Бъдещето на спасителните операции: синергия между наука и природа

Изследванията в Политехническия институт в Устър показват, че природата може да бъде най-добрият учител в технологичния напредък. Комбинацията от биомиметика, изкуствен интелект и роботика отваря нови хоризонти за безопасност и хуманитарни мисии.

Дроновете, вдъхновени от прилепи, са само началото на нова ера, в която интелигентните роботи ще могат да спасяват човешки животи, дори в най-екстремните условия на планетата.