Спортистите, които ще се състезават на тазгодишните Зимни олимпийски игри в Милано, ще бъдат заобиколени от сложна мрежа от камери с изкуствен интелект, електронни хронометри, сензори и бързи дронове, способни да проследяват представянето до части от секундата. Тази високотехнологична система за измерване на времето — резултат от почти век непрекъснати подобрения —променя коренно начина, по който зрителите у дома преживяват Игрите. Тя играе и все по-важна роля в подготовката на елитните атлети, а в някои случаи дори може да определи кой ще бъде обявен за победител.
Зад тази прецизност стои швейцарският производител на часовници Omega, който е официален хронометрист на Олимпийските игри още от Летните насам. Тази година компанията въвежда камери, способни да заснемат до 40 000 кадъра в секунда, което позволява изключително точни „фотофиниши“ в бързото пързаляне с кънки и други дисциплини с измерване на време. На други места компютърно-зрителни системи и модели, базирани на изкуствен интелект (ИИ), обработват непрекъснат поток от видеоданни, като генерират в реално време графики, които показват скоростта на спортиста, междинните времена и позиционирането му.
Коментатори и анализатори могат да използват тази информация, за да обяснят по-ясно значението на впечатляващо постижение (или болезнена грешка) на широка публика, която често не е запозната с тънкостите на даден спорт.
„Компютърното зрение може да улавя и показва непрекъснат поток от данни по време на състезанията — като моментна скорост, височина на скоковете или дори ъгъла на острието на кънките при фигуристите“, заявяват от Omega пред Popular Science. „Тази информация дава на зрителите достъп до спорта по начин, какъвто не е бил възможен досега — показвайки точно къде се печели или губи състезанието и задълбочавайки разбирането за Олимпийските игри.“
Камерите разкриват движенията и ъгъла на кънките при фигурното пързаляне
Новата технология при камерите ще бъде в пълния си блясък по време на тазгодишните състезания по фигурно пързаляне. Масив от 14 камери с 8K резолюция е разположен около пързалката, като непрекъснато заснема движенията на състезателите и подава данните към ИИ система, поддържана от Swiss Timing — официалното подразделение на Omega за измерване на времето.
Системата създава 3D модел на всеки атлет, като измерва движенията по три оси и проследявайки височината на скока, времето във въздуха, скоростта на приземяване и други фактори, които влияят върху оценките на съдиите. Моделът може също да анализира ъгъла на острието на кънката и да установи дали по време на завъртане е била изпълнена пълна ротация — детайли, които могат да променят крайния резултат.
Цялата тази информация се обработва в реално време и се визуализира на екран под формата на „топлинна карта“ и графики, достъпни за зрителите у дома. За мащаба на тази скорост говори фактът, че главният изпълнителен директор на Swiss Timing Ален Зобрист наскоро заяви пред IEEE Spectrum, че времето между засичането на данните на леда и появата им като графика на екрана е под една десета от секундата — по-бързо от мигването на окото.
Фотофинишът: където хилядните решават всичко
Omega твърди, че новата им мощна камера вече е помогнала да се определят резултатите в редица дисциплини, базирани на позиция.
Възможността на камерата да заснема до 40 000 кадъра в секунда означава, че тя може да установи минималните разлики между състезателите на финалната линия с точност, надхвърляща възможностите на човешкото око.
В 8-а серия на мъжкото състезание на 1000 метра шорттрек например състезател пресича финала само с 0,0002 секунди пред третия. В четвъртфинал 5 на женския спринт класик в ски бягането норвежката Мила Гросбергхауген финишира едва 0,04 секунди пред шведката Йохана Хагстрьом.
„Тази разлика беше границата между класиране за следващия кръг и отпадане“, посочват от Omega.
И тук вече не става дума просто за технология за телевизията — а за технология, която буквално решава съдби.
Снимка: Getty Images
Анализ на скоковете при скиори и сноубордисти
Едни от най-видимите ефекти от новите технологии се наблюдават в планинските условия. В дисциплините „Big Air“ нов комплект от сензори, прикрепени към долната част на ските и сноубордите, непрекъснато събира данни за скорост, ускорение, височина, дистанция и фини промени в позицията на тялото по време на скока.
Сензорите дават информация и за това как е позиционирана екипировката преди оттласкването и при приземяването — детайли, които треньорите могат да анализират, за да осигурят конкурентно предимство.
На предишни Олимпийски игри състезателите носеха сензори, прикрепени около глезените или вградени в облеклото им. Това обаче понякога създаваше неудобство и ги разсейваше. Освен това платът можеше да пречи на събирането на данни. Разполагането на леките сензори директно върху ските или дъските цели да премахне тези проблеми и да предотврати потенциални измами.
Компютърното зрение комбинира данните от тези сензори с изображенията от околните камери и генерира подробен анализ на скоковете и 3D позициониране на всеки атлет.
Дронове преследват спортисти по склоновете
Докато повечето сензори и камери работят почти незабележимо във фонов режим, друга технология на Игрите е много по-видима — и чуваема: дроновете.
Тази година флотилия от 10 стандартни квадрокоптера и над две дузини FPV (first-person view) дронове ще кръжат над трасетата. Те се управляват от тричленни екипи и се поддържат от Olympic Broadcasting Services. Дроновете летят непосредствено до спортистите, като предоставят ъгли на заснемане, невъзможни за традиционните камери. В някои случаи високоскоростни дронове буквално преследват скиори, докато те се спускат надолу.
Те могат да предават видео зад атлета — и дори директно пред него — което според поддръжниците на този тип технология създава напълно нов начин на визуално разказване на спорта.
Макар това да е впечатляващо за зрителите у дома, някои състезатели изразяват притеснения, че дроновете могат да ги разсейват или да създадат рискове за безопасността в моменти, когато концентрацията е решаваща. На предишни спортни събития е имало и редки случаи на паднали дронове по време на състезание.
„Мисля, че понякога хората, които ги управляват, са далеч и не осъзнават колко близо са до нас“, казва американската сноубордистка Биа Ким пред Washington Post.
Снимка: Getty Images
Олимпиадата като тестова площадка за нови технологии
Всички тези иновации са част от дългата еволюция на заснемането и измерването, която върви ръка за ръка с Олимпийските игри. Още през 1956 г. Omega въвежда автоматизирана система за измерване на времето при стартовете в ски дисциплините. Преди това стартът се засичал от човек със стопер.
Като официален хронометрист на Олимпиадата от 1932 г., Omega твърди, че развитието на спортистите ги е принудило постоянно да надграждат технологиите си, за да осигурят „безспорна яснота“ при минималните разлики между резултатите.
Засега повечето данни се използват от коментатори и атлети, които споделят детайлни анализи със своите фенове. В бъдеще обаче технологията може да подпомага и съдийството, като помага за вземането на по-информирани решения.
Подобрените камери играят ключова роля и в любимите на публиката състезания по бобслей. Там изображения от финала се комбинират в „виртуален фотофиниш“, който ясно показва разликите, често измервани в хилядни от секундата.
Олимпиадата вече не е просто тест за физическите възможности на човека — тя е и витрина на това колко прецизна и всеобхватна може да стане технологията, когато всяка милисекунда има значение.
