Изтласкани навремето до ръба на изчезването, гърбатите китове са пеели, за да се размножат край бреговете на Австралия. С възстановяването на популацията им конкуренцията се е увеличила и сега мъжките трябва да се бият, за да привлекат женските, предаде Франс прес. 

Песента на гърбатите китове, изпълнявана от мъжките, е сред най-сложните в животинското царство. Макар точната й роля все още да предизвиква дебати сред учените, се приема, че тази музика позволява на доминиращ мъжкар да "обсеби" женската и да стане неин т.нар. главен придружител.

Мъжките парадират също така с битки и блъскане - различни стратегии, които позволяват съперниците да бъдат държани на разстояние, и увеличават максимално шансовете за размножаване в стадото. 

Изследване, направено близо до източните брегове на Австралия, където тези огромни създания мигрират по време на брачния сезон, показва, че с течение на времето те са успели да променят тези тактики, за да се приспособят към еволюцията на популацията.

Промишленият лов през 20-и век тласка вида "до ръба на изчезването", припомнят авторите на изследването, публикувано в сп. Communications Biology.

Във водите на Източна Австралия, където се намира Големият бариерен риф, популацията им е намаляла от 26 000 индивида до около 200 през 60-те години на миналия век.

Международната забрана за лов на китове през 80-те години води до забележително възстановяване на броя им: от 3700 индивида, регистрирани през 1997 г., популацията се е увеличила до 27 000 през 2015 г., според изследването на две специалистки от университета на Куинсланд.  

Наблюденията са направени на "уникално" място, където големи стада китове, идващи от Антарктида, се чифтосват много близо до бреговете, казва Ребека Дънлоп, една от авторките на изследването. 
 
Поведението на китовете, чиято продължителност на живота е около 60 години, се изучава там от 90-те години на миналия век, като за целта се използват както акустични - за идентифициране на пеещи индивиди, така и визуални системи за проследяване, пише БТА. Изследователките са анализирали данни, събирани в продължение на 18 години, в комбинация с биопсии за определяне на пола. Те са установили, че в ранните години голяма част от мъжките екземпляри са използвали песен като сигнал за привличане на женските.

Тогава е рядкост да се видят конкуриращи се стада. В началото на новия век обаче, когато популацията се възстановява, учените забелязват спад в използването на песента като брачна стратегия, като делът на пеещите китове спада до едва един на десет през 2015 г.

Това е разбираемо - когато мъжкият пее, той поема риска неговата сладка музика да привлече и съперници, които да прекъснат усилията му за съблазняване. Тогава мъжкият може да напусне зоната за размножаване, ядосан, че е положил толкова усилия напразно, обяснява Дънлоп. 

От тази гледна точка колкото повече съперници има около себе си, толкова по-малко се отплаща тази тактика. Това съответно води до промяна в стратегията и китовете избират физическата битка. И ако някои все още предпочитат мирното ухажване, без съмнение от страх да не се наранят, мнозинството са преминали към физически сблъсък. 

Благодарение на тази гъвкавост в поведението китовете са увеличили репродуктивния си успех, което може да е помогнало за повторното заселване на моретата и съответно за предотвратяване на изчезването им, показва още изследването.