В непрогледния мрак под Южния Атлантически океан, край бреговете на Аржентина, се крие истинско подводно чудо.

Това е дълбоководно царство на пъргави раци и тънкоръки морски звезди, на ефирни медузи, които се носят плавно по океанските течения, на неуловими риби, любопитни октоподи и най-вече — на корали.

Особено впечатляващ е рядко наблюдаваният студеноводен корал Bathelia candida, чиито обширни рифове създават убежища за цели екосистеми в тъмнината.

Новoоткритият подводен пейзаж включва най-големия риф от Bathelia candida, откриван досега. Той покрива площ от около 0,4 кв. км — почти колкото Ватикана.

„Бих казал, че това е една от най-живите и богати среди в дълбокия океан, които някога съм виждал“, казва дълбоководният биолог Сантяго Ерера от университета „Лихай“ в САЩ пред Mongabay.

„Когато се спускаме в дълбините, знаем, че храната става все по-оскъдна, а заедно с нея намалява и животът. Затова е огромна изненада, когато изведнъж попаднеш на толкова много животни на едно място — и то в среда, в която те очевидно взаимодействат помежду си в изключително жива и динамична екосистема.“

Свят отвъд светлината

Океанското дъно остава една от най-слабо познатите части на Земята.

Слънчевата светлина прониква само до определена дълбочина. Докато преминава през водата, тя постепенно се разсейва и поглъща.

Под тази граница започва свят на постоянен мрак и постоянен студ. Там водите не се осветяват и не се затоплят от Слънцето, а налягането е смазващо заради огромната маса вода отгоре.

Едва през последните десетилетия, благодарение на новите технологии, учените успяват да надникнат в тази мастиленочерна тъмнина и да видят какво живее в нея.

Открива се изненадващо богата биосфера — поредно доказателство колко необятен и все още слабо познат е животът в океанските бездни.

В среди, толкова отдалечени от Слънцето, фотосинтезата — основата на повечето сухоземни хранителни вериги — е невъзможна. И все пак в дълбините има оазиси, около които животът се струпва. Част от тях разчитат не на светлина, а на хемосинтеза — използване на химическа енергия за оцеляване.

Стъклен калмар, заснет на 1725 метра дълбочина в подводния каньон Колорадо-Роусън. Източник: ROV SuBastian / Schmidt Ocean Institute, CC BY-NC-SA 4.0

Оазиси в дълбокия океан

Някои от тези оазиси са хидротермалните извори — места, където топлина и химикали навлизат във водата през вулканични пукнатини в морското дъно. Други са т.нар. студени извори, при които метан и други химични вещества се просмукват в океана от резервоари под дъното.

Изследователи на борда на научноизследователския кораб Falkor (too) на Schmidt Ocean Institute търсели именно такива студени извори с помощта на дистанционно управлявания апарат ROV SuBastian, когато попаднали на великолепното коралово царство.

„Не очаквахме да видим такова ниво на биоразнообразие в аржентинските дълбоки води и сме изключително развълнувани, че те гъмжат от живот“, казва морската изследователка Мария Емилия Браво от Университета в Буенос Айрес и Аржентинския национален съвет за научни и технически изследвания — CONICET.

„Беше невероятно да видим как цялото това биоразнообразие, екосистемни функции и свързаност се разгръщат заедно. Отворихме прозорец към биоразнообразието на нашата страна — само за да открием, че има още толкова много прозорци, които тепърва трябва да бъдат отворени.“

Морска звезда от вида Gorgonochephalus chilensis на дълбочина 1050 метра. Източник: ROV SuBastian / Schmidt Ocean Institute, CC BY-NC-SA 4.0

Как коралите оцеляват без слънце

Коралите, които живеят в по-плитки води, изграждат симбиотични връзки с фотосинтезиращи водорасли, от които получават енергия.

Учените знаят за съществуването на дълбоководни корали от повече от 250 години. През голяма част от това време обаче тези видове са смятани за изолирани странности — организми, които едва преживяват в среда, коренно различна от тази на техните обичащи светлината роднини.

Едва през последните десетилетия стана ясно, че някои видове могат да изграждат огромни рифове в постоянния мрак на дълбокия океан. Те се хранят директно с морски сняг и други частици, уловени от водния стълб — органична материя, която се спуска надолу от пълните с живот горни слоеве на океана.

Така тези коралови рифове привличат и други организми — превръщайки се в трети тип дълбоководен оазис. Не е случайно, че учените обръщат все повече внимание на дълбоководните коралови рифове, защото те се оказват ключови местообитания за множество морски видове.

Други изследвания също показват, че дълбоководните корали притежават изненадващи приспособления към живот в тъмнината — включително способността да използват светлинни сигнали по начини, които тепърва се изясняват.

Останки от кит в склона Саладо-Колорадо Километър в Аржентинския басейн. Източник: ROV SuBastian / Schmidt Ocean Institute, CC BY-NC-SA 4.0

Процъфтяваща екосистема около Bathelia candida

Видовете, документирани около новооткрития риф от Bathelia candida, разкриват процъфтяваща екосистема.

Морските звезди от вида Gorgonochephalus chilensis с многобройните си разклонени лъчи са заснети да се хранят с морски сняг по същия начин като коралите. Раци, октоподи и риби също се възползват от този източник на храна. Рифът се намира под един от продуктивните риболовни райони на Аржентина, което вероятно допринася за изобилието от живот в дълбините.

Любопитното е, че този риф се намира недалеч от активен студен извор, който поддържа своя собствена екосистема, включително голямо струпване на хемосинтезиращи миди.

Връзката между студените извори и дълбоководните коралови рифове — ако такава съществува — все още не е добре разбрана. Затова учените не могат да кажат със сигурност дали двете местообитания са пряко свързани.

Скалист субстрат се превръща в дом за различни организми на дъното на дълбокия океан. Източник: ROV SuBastian / Schmidt Ocean Institute, CC BY-NC-SA 4.0

Потънал кит — още един оазис на живот

По време на експедицията, която изследва участък от океанското дъно с дължина около 900 км, учените документират още един оазис: останките от кит — трупът на едно от най-големите животни в океана, който може с години да поддържа животни и микроби, хранещи се с него.

Това е първият дълбоководен „потънал кит“, регистриран някога в аржентински води.

Останките лежат на дълбочина 3890 метра и представляват почти само кости, които вече служат като местообитание за други организми. Това означава, че китът може да е там от десетилетия.

Подобни открития напомнят колко важни са китовете за океанските екосистеми — не само докато са живи, но и след смъртта си. В този смисъл те наистина могат да бъдат наречени герои на климата и на морския живот.

Гигантска фантомна медуза и 28 възможно нови вида

Експедицията заснема и гигантската фантомна медуза (Stygiomedusa gigantea) — една от най-големите и най-рядко наблюдавани медузи на Земята. Така към дълбоководната менажерия се прибавя още един необичаен обитател.

Тези загадъчни създания могат да достигат над 10 метра дължина, но заради дълбоководното им местообитание срещите с тях са изключително редки — регистрирани са по-малко от 120 наблюдения.

Всички тези чудеса вероятно са само началото на историята.

Сред събраните по време на експедицията образци има 28 вида, за които изследователите подозират, че може да са нови за науката. Те са взети от множество коралови местообитания в рамките на проучвания район.

Тези екземпляри все още се изследват. А това означава, че странният свят дълбоко под Южния Атлантик тепърва ще разкрива своите тайни.