Ако днес се гмурнете в дълбините на морето, вероятно ще се изненадате от невероятните гледки - от„танцуващи“ диско-червеи до величествени призрачни медузи. Няма две мнения по въпроса - океанските дълбини са пълни с чудеса. За група изследователи в Япония изненадата идва под формата на нещо, което никога досега не е било наблюдавано в дълбоководна пещера.
По време на проучвания с дистанционно управляван подводен апарат (ROV) около остров Минамидайто, край южното крайбрежие на Япония, учените откриват нов вид корал от рода Corallizoanthus на дълбочина между 245 и 400 метра. Още по-впечатляващото е, че той свети.
Биолуминесценцията представлява химична реакция, при която се отделя енергия под формата на светлина и която протича в жив организъм. На сушата добре познати примери са светулките и светещите червеи.
Екипът взема проби от новия вид корал и изследва способността му да излъчва светлина както на борда на кораба, така и при жив екземпляр. Като внимателно докосват колониите с края на оптично влакно, учените установяват, че полипите на корала излъчват премигваща зелена светлина както при леко механично дразнене, така и при химична стимулация. В столона — тъканният слой, който свързва отделните полипи — обаче биолуминесценция не е открита.
Откритието е особено забележително, тъй като това е първият документиран случай на биолуминесцентен организъм, намерен в дълбоководна пещера — среда, която и без това е една от най-слабо изследваните на планетата.
На светло коралът е яркожълт, но на тъмно сияе в зелено. Източник: Kise, H. et al, Royal Society Open Science (2025); CC BY 4.0
Новият корал е наречен Corallizoanthus aureus, като aureus означава „златен“ на латински. Според екипа това е първият документиран случай на биолуминесценция в дълбоководна пещера.
Важно е да се отбележи, че макар екземплярът да излъчва светлина при стимулиране, коралите не светят постоянно в зелено. Това подсказва, че биолуминесценцията може да изпълнява защитна функция — нещо като своеобразна „аларма срещу крадци“.
Ако хищник атакува корала, той проблясва в зелено и осветява нападателя. Това би могло да привлече вниманието на по-едри хищници в района, сигнализирайки им, че наблизо има потенциална плячка — самия първоначален нападател.
Друга хипотеза е, че върхът на корала може да има своеобразна саможертвена функция — да се прикрепя към хищника и временно да го накара да свети. Така нападателят се превръща в нещо като ходещ неонов знак в тъмните дълбини и го по-уязвим за по-висшестоящи хищници.
Каквато и да е точната причина, откритието разширява разбирането ни за това колко сложни и изобретателни могат да бъдат защитните механизми в екстремните екосистеми на дълбокия океан.
На дневна светлина изглежда доста по-различно. Източник: Kise, H. et al, Royal Society Open Science (2025); CC BY 4.0
Екипът смята, че това ново откритие не само ще помогне да се разбере как биолуминесценцията е еволюирала при коралите, но и как тя се използва в екологичен контекст при екстремните условия на дълбокото море.
Проучването е публикувано в списанието Royal Society Open Science.
