На 3 март 1876 г. в Олимпия Спрингс, Кентъки, от небето пада субстанция, която прилича подозрително много на месо. Тя „покрива площ от около 100 ярда по дължина и 50 – широчина“ в близост до дома на Алън Крауч, предава „Ню Йорк Таймс“ (1 ярд = ок. 0,9 м).
Съпругата на Крауч, която по това време прави сапун в двора си, твърди, че имала чувството, че пада сняг (с тази разлика, че парченцата наподобявали говеждо). На следващия ден човек на име Харисън Джил посещава мястото и открива частици (някои достигат цели 5 см) по оградата и земята, които изглеждат досущ като прясно месо.
Ще се съгласите, че всичко това звучи крайно невероятно. „Ню Йорк Таймс“ обаче смята, че свидетелите на ситуацията били изключително правдиви. Освен това – и гладни.
Двама „господа“ (доста съмнителен термин на фона на това, което правят) пробват месото и казват „че е или овнешко, или еленско“.
Какво предизвиква необичайната ситуация? Ще кажете, че вероятно месото е било разнесено от торнадо. Добро предположение, но по това време небето е било безоблачно. Какво тогава се е случило?
Месото е изпратено за малко по-комплексен анализ от този на един от господата, които го вдигат, вкусват и обявяват, че има вкус на овнешко. Д-р Мийд Едуардс го анализира и казва, че това е или белодробна тъкан от кон или месо от човешко пеленаче – изречение, което определено би предизвикало сериозни кошмари на определен господин от Кентъки. Други също анализират месото и заключват, че не могат да кажат какво е със сигурност – да, изглежда, че то действително съдържа белодробна тъкан, както и хрущяли и мускули.
„Мистерията е разрешена!“, вероятно ще кажете. Но не бързайте. Загадката в случая не е за какво месо става дума, а как въобще е паднало от небето в ясен ден. По-късно същата година д-р Л. Д. Кастенбайн пише в Louisville Medical News предлага следното обяснение, което е подкрепено и от местен фермер. Обяснение, което едва ли ще се стори доста по-приятно на хората, дръзнали да вкусят парченцата месо.
„Струва ми се, че единственото правдоподобно обяснение на този аномален валеж е предложено от един стар фермер от Охайо“, пише той и добавя, че пробите, които анализира, изглежда действително са овнешки, а не на човешки бебета (и слава Богу!). Идеята е, че някои от лешоядите, кръжащи високо над района, вероятно са повърнали храната си. Частиците са били понесени от силния по това време вятър и са се разпръснали по цялата земя.
„Разнообразните тъкани, които са открити – мускулни, съединителни, мастни, аморфни и т.н. – могат да бъдат обяснени само от тази теория.“
Лешоядите са известни с това, че имат навика да се тъпчат с намереното от тях месо. За съжаление, крилата им не са достатъчно силни, че да могат да понесат цялото това тегло. Когато са стресирани (например друга птица ги уплаши по време на полета им или се почувстват застрашени от хищник на земята), те са склонни да повърнат изяденото (вероятно с идеята да олекотят товара). Именно това е най-вероятното обяснение на мистериозното събитие от 3 март 1876 г.
Да, никой не извинява постъпката на лешоядите. В тяхна защита обаче вие не трябва да се чувствате длъжни да събирате повърнатото, да пържите повърнатото, да ядете повърнатото и накрая да спекулирате за вкуса му.
Източник: IFLScience
