Структури от неизвестно естество и нагорещени до свръхвисоки температури бяха открити дълбоко в земните недра. Находката е направена от учени от университета Мериленд, университета Джон Хопкинс и Телавивския университет.
Размерът им е почти колкото цял континент. Намират се на границата между ядрото и мантията – на 2900 км под повърхността, предава Science.
Първоначално научихме за съществуването им благодарение на земетресенията. Сеизмичните вълни помагат да се състави карта на вътрешността на планетата – учените измерват тяхната скорост и фиксират къде и на каква дълбочина тя се променя.
Авторите на новото изследване са анализирали данните от сеизмичните наблюдения, правени в последните 30 години – около 700 сеизмограми, допълва Actualno. „Разглеждайки хиляди ехо-сигнали от границата ядро-мантия, ние получихме напълно нова перспектива“, отбелязват те, цитирани от изданието. Резултатите показват, че между ядрото и мантията на земята са разположени множество структури, влияещи на движението на вълните. Една от тях е разположена под Маркизките острови в южната част на Тихия океан.
Преди учените дори не са подозирали за нейното съществуване. Освен това, била открита голяма „аномална“ зона под Хаваите. Като цяло, земните недра се оказват значително по-нееднородни, отколкото се считаше по-рано – неизвестните структури заемат около 40% от площта им. Учените не могат да кажат какво представляват – разтопена магма, изтичащо от ядрото желязо или нещо друго. Но се надяват, че новите изследвания ще ги приближат към изясняването на геологическите процеси в центъра на нашата планета.
По-рано бе съобщено, че в недрата на Земята са открити „планини“ - 100 пъти по-високи от Еверест. Според публикувано съобщение от миналата година в земните недра са открити загадъчни образувания, състоящи се от нажежен мантиен материал. Те са разположени на дълбочина от около 2000 километра под повърхността, където долната част от скалистата мантия се допира до разтопеното външно ядро.
За първи път за мантийни „мехури“ става известно в 1970 г., когато учените изпробвали метода на сеизмичната томография, който позволява „проникване“ на много километри в дълбочината на Земята. Те открили, че примерно на половината „път“ между повърхността и ядрото се намират огромни зони, където вълните се движат значително по-бавно. Всяко такова „струпване“ е примерно 100 пъти по-високо от Еверест. Ако бяха разположени на повърхността на планетата, Международната космическа станция щеше да се движи около тях, отбелязва изданието. Специалистите стигнали до извода, че „мехурите“ играят важна роля за такива дълбочинни процеси като тектониката на плочите и вулканизма. Възможно е в древността те да са подхранвали супервулкани, чиито изригвания причинявали масови измирания на планетата, но това засега е само теория, отбелязва изданието.
