Бихте ли избрали за следващата си почивка плаж, покрит с хлъзгава зелена маса? А какво би станало, ако все повече крайбрежни райони започнат да изглеждат така, защото водораслите бързо завладяват океаните?

Това, което на пръв поглед може да изглежда като обикновено водорасло, всъщност може да е знак за много по-сериозен проблем. Ако водораслите продължат да се разпространяват в океаните, последиците ще засегнат много повече от начина, по който прекарваме ваканциите си.

Заплаха или потенциално спасение?

Защо плуването сред водорасли може да бъде опасно? Как могат да повлияят на човешкия организъм? И възможно ли е същевременно да ни помогнат в борбата за опазване на планетата?

Идеята водораслите да завладеят всички океани на Земята може да звучи пресилено, но в по-малки водни басейни по света подобни процеси вече се наблюдават. Когато водораслите се размножават прекомерно и започнат да се разпространяват неконтролируемо, говорим за цъфтеж на водорасли. През 2019 г. е регистриран толкова мащабен цъфтеж, че е можел да бъде наблюдаван дори от Космоса.

Гледката не само е неприятна – подобни явления могат да бъдат и изключително опасни за хората и животните заради токсините, които се отделят. И все пак водораслите имат и друга страна. Ако океаните се изпълнят с тях, те биха могли да се превърнат в едно от най-мощните естествени средства в борбата с изменението на климата.

Така стигаме до една любопитна дилема: трябва ли да се опитваме да ограничим разпространението на водораслите, или да се възползваме от него?

Какво всъщност представляват водораслите?

За да отговорим на този въпрос, първо трябва да се запознаем по-добре с тези зелени организми.

Вероятно най-често ги свързваме със зелените налепи по камъните, но зад понятието „водорасли“ се крие много повече. Това е общо, неформално наименование за огромна и изключително разнообразна група водни организми, способни да извършват фотосинтеза.

Те се срещат в най-различни форми и размери – от единични микроскопични клетки до големи морски водорасли. И ако присъствието им в океаните стане много по-мащабно, те биха могли да се окажат ценен съюзник в борбата с климатичните промени.

Майсторите на фотосинтезата

Колкото и важна роля да имат дърветата и останалите растения, водораслите са сред истинските шампиони на фотосинтезата. Чрез фитопланктона и морските водорасли те осигуряват повече от половината кислород в атмосферата и поглъщат огромни количества въглероден диоксид.

На дърветата са им необходими години и дори десетилетия, за да достигнат зрялост и да започнат да оказват съществен ефект върху въглеродния баланс. Водораслите, от друга страна, растат бързо и могат да се разпространяват върху огромни площи. Затова потенциалът им за улавяне и усвояване на въглерод е изключително голям.

Ползите им обаче не се изчерпват само с въздуха и въглеродния диоксид. Някои видове служат за храна на морски организми, други се използват за човешка консумация, а трети намират приложение в производството на хранителни добавки.

От храна до биогориво и алтернатива на пластмасата

Една от най-интересните възможности в свят с огромни количества водорасли е те да се използват като заместител на някои от най-вредните за околната среда продукти – например пластмасите, произведени от нефт.

Някои от най-големите петролни компании вече проучват дали водораслите могат да бъдат използвани като устойчив източник на гориво. Според изследователи от един акър площ с водорасли потенциално могат да се произвеждат около 19 000 литра (5000 галона) биогориво годишно.

Ако разполагахме с огромни количества водорасли, бихме могли едновременно да ограничим използването на изкопаеми горива и да намалим част от замърсителите в атмосферата.

Но има и друга страна. Океаните са колосални екосистеми и ако бъдат изпълнени с плътни зелени маси, това неизбежно ще се отрази на организмите, които зависят от тях.

Когато водораслите станат твърде много

Големите струпвания на водорасли могат да спрат слънчевата светлина и да попречат тя да достига до организмите и растенията под тях. Без достатъчно светлина водната растителност започва да загива.

А когато тя изчезне, последствията бързо се пренасят нагоре по хранителната верига. Засегнати могат да бъдат рибите, мидите, ракообразните и много други морски животни, които зависят от тази растителност за храна и убежище.

Вредните цъфтежи на водорасли – сред които т.нар. червени и кафяви приливи, както и масовото развитие на синьо-зелени водорасли – могат да замърсят източници на питейна вода. Токсините могат да се натрупват и в телата на малки водни организми, които след това се изяждат от по-големи животни.

Така отровните вещества могат да се придвижват по хранителната верига и да причинят заболявания или смърт при китове, морски лъвове, видри, ламантини и други морски бозайници.

Опасност съществува и за хората. Консумацията на миди и други морски организми, натрупали токсини от вредни водорасли, може да доведе до диария, гърчове, а в най-тежките случаи – дори до смърт.

Можем ли да използваме водораслите по-разумно?

Ако искаме да се възползваме от положителните свойства на водораслите, вероятно има по-добро решение от това просто да им позволим да превземат океаните.

Една от възможностите е да ги отглеждаме в специализирани съоръжения на сушата. Разбира се, по този начин няма как да достигнем количества, сравними с тези в океаните, но бихме могли да произвеждаме достатъчно суровина за различни приложения, без да лишаваме рибите, растенията и останалите морски организми от жизненоважната слънчева светлина.