През 2018 г. изследователи от китайски държавни институции неволно предизвикват изтичане на метан в Южнокитайско море.

Те се опитват да установят какви количества природен газ се съдържат в морските седименти и затова пробиват в дълбоководното дъно отвор с диаметър 22 сантиметра.

След това се опитват да го запечатат с плътен сондажен разтвор, но не успяват.

Година по-късно от дълбините вече се издига струя метан, която се простира на повече от километър нагоре във водния стълб.

Учените предполагат, че на природата ще са необходими десетилетия, ако не и цял век, за да се справи с последиците от тази грешка.

Тогава обаче се случва нещо невероятно.

Животът изгражда естествен филтър

С помощта на ехолоти, подводни камери и химически сензори изследователите наблюдават с изумление как множество морски организми се струпват около отвора и ограничават изтичащия газ с „впечатляваща бързина“.

„Само за една-две години вече се беше формирала ефективна екосистема, способна да разгражда метана“, казва микробният еколог Емил Руф от Бременския университет в Германия.

Според досегашните модели на една напълно функционираща общност от организми, които се хранят с метан на океанското дъно, са необходими между 60 и 100 години, за да се развие.

В този случай обаче екосистемата започва да разгражда почти същото количество метан само за малка част от това време.

Предизвиканият от човешка дейност теч на метан през 2023 г., сравнен със зрял естествен студен извор. (Liang et al., National Science Review, 2026)

Бактерии, археи и цели колонии от червеи

Първи на мястото се появяват бактерии и археи, които се хранят с метан. Като цяло разнообразието на микроорганизмите в седиментите намалява, но видовете, способни да усвояват метан, започват да процъфтяват.

След тези едноклетъчни организми пристигат множество ровещи безгръбначни, които образуват обширна и плътна колония от червеи над отвора.

На мястото се появяват и ракообразни.

„На свой ред червеите са се възползвали от новосъздадените общности от микроорганизми, които вероятно са им служили като източник на храна“, обяснява Руф.

„Така животните и микроорганизмите заедно са допринесли за разграждането на метана.“

Докато тръбните червеи прокопават тунели в морското дъно, те размесват седиментите. Вероятно по този начин кислородът, нитратите и сулфатите проникват в по-дълбоките пластове, допълва Руф.

Преди пробиването на отвора на това място не е регистрирано движение на газ, а морското дъно е населено от съвсем малко организми.

Само един сондаж обаче променя всичко. Учените неволно освобождават метана, задържан под дъното, и така преобразяват местната екосистема.

Разрастването и сгъстяването на колонията от червеи между 2021 и 2023 г. (Liang et al., National Science Review, 2026)

През 2023 г. от отвора все още излизат мехурчета метан. С развитието на живия филтър обаче височината на газовата струя намалява от 1200 на приблизително 800 метра над морското дъно.

Най-големият резервоар на метан на Земята

Това развитие може и да звучи обнадеждаващо, но изследването насочва вниманието към един много по-мащабен проблем.

В седиментите на морското дъно се намира най-големият резервоар на метан на Земята, а през естествени пукнатини част от този газ се просмуква в океана. Тези места могат да поддържат процъфтяващи екосистеми в тъмните океански дълбини, където слънчевата светлина и хранителните вещества са оскъдни.

Метанът обаче е и един от основните парникови газове. На него се падат около 11% от глобалните емисии, а способността му да задържа топлина е многократно по-голяма от тази на въглеродния диоксид.

Акустично изображение на метановата струя, която продължава да излиза от отвора и през 2023 г. (Liang et al., National Science Review, 2026)

Изоставените сондажи също изпускат метан

Днес знаем, че изоставените нефтени и газови сондажи на океанското дъно могат да бъдат значителен източник на метан. Към тях трябва да прибавим огромните течове от инфраструктурата на сушата и от подводните тръбопроводи. Подобни процеси се наблюдават и на други места – например изтичането на метан във водите край Антарктида се увеличава с тревожни темпове.

През 2012 и 2013 г. например учени в Германия наблюдават мехурчета метан, които се издигат от участъци на морското дъно около изоставени сондажи в Северно море.

Проведено по-късно последващо проучване установява течове при 28 от изследваните 43 сондажа, или при 63% от тях.

„Резултатите ясно показват, че всяка година от стари сондажни отвори по дъното на Северно море изтичат хиляди тонове метан“, заявява през 2020 г. морският геолог Кристоф Бьотнер, водещ автор на изследването.

Все още обаче не е ясно каква част от този метан напуска океана и достига до атмосферата.

През 2025 г. симулации показват, че течовете на метан на повече от 300 метра под океанската повърхност вероятно нямат толкова съществен принос за количеството парникови газове в атмосферата, колкото се е смятало.

Според моделите по-голямата част от метана, отделян от тези дълбоководни източници, се разтваря във водния стълб.

Дори разтвореният метан крие рискове

Но дори ако остане в океана, рязкото увеличаване на количеството му може да предизвика сериозни проблеми на местно равнище, сред които намаляване на съдържанието на кислород, подкиселяване на водата и значително преструктуриране на екосистемата. Това е особено тревожно на фона на данните, че затоплянето вече променя химичния състав на океаните и живота в тях.

Това не вещае нищо добро за Южнокитайско море, където учените проучват възможностите за бъдещ промишлен добив на метанови хидрати.

Между 2010 и 2020 г. в рамките на китайски програми са пробити повече от 80 оценъчни сондажа в Южнокитайско море.

Не е известно колко от тях са били успешно запечатани и как са се отразили на местната околна среда.

Новото проучване е сред първите, които проследяват подобно изтичане в продължение на няколко години.

Резултатите показват, че само няколко години след човешката намеса е засегната екосистемата в много по-широк участък от морското дъно.

„Мащабното вземане на проби от повече от 40 места около центъра на изтичането разкри повишени концентрации на метан в повърхностните седименти дори на разстояние 500 метра от него“, пишат авторите на изследването.

„Това е съпроводено с намаляване на микробното видово богатство с повече от 30%.“

Необходими са допълнителни изследвания, но авторите предполагат, че дори повишаване на концентрацията на метан в седиментите от порядъка на микромоли е свързано със значително намаляване на микробното разнообразие и съдържанието на кислород.

Въздействието на метана като парников газ в атмосферата става все по-видимо чрез все по-мощните екстремни метеорологични явления. Последиците му за дълбоководните екосистеми обаче тепърва започват да излизат наяве.

Изследването е публикувано в рецензираното научно списание National Science Review.