Важно е да знаем колко добре функционират сетивата на подводните хищници не само заради по-доброто разбиране на екологията и биологията на морските обитатели, но и за да сме наясно как да се държим, ако се окажем в близост до тях.
Досега способността на акулите да чуват оставаше до голяма степен загадка, най-вече защото е трудно тя да бъде измерена при контролирани условия.
Слухът обаче е изключително важен, особено под водата – той помага на животните да откриват плячка, да се предпазват от хищници и да намират партньори.
Черноперите акули чуват от десетки метри разстояние
В ново изследване, публикувано в Integrative Organismal Biology, учени от Florida Atlantic University показват, че черноперите акули (Carcharhinus limbatus) могат да долавят звуци от разстояние до 74 метра.
Това е значително отвъд границите на т.нар. близко звуково поле, в което звукът предизвиква по-осезаемо движение на водните частици. На подобно разстояние вече говорим за далечно звуково поле, където звуковото налягане поражда много по-фини движения във водата.
„Откритието е особено интересно, защото акулите реагираха на звуци извън акустичното близко поле – там, където звукът се разпространява по различен начин, отколкото непосредствено до източника“, обяснява зоологът Стивън Каджиура.
„Това показва, че те успяват да доловят движението на водните частици, породено от звука, дори когато се намират на значително разстояние от източника – нещо, което досега не бяхме успявали да установим при свободно плуващи акули.“
Експериментът е проведен с диви акули в естествената им среда
За експериментите си учените използват дрон и лодка край югоизточното крайбрежие на Флорида. В близост до лодката се възпроизвеждат пулсиращи нискочестотни звуци, а два подводни микрофона проследяват как те се разпространяват във водата.
Организацията на експеримента, заснета от дрон. (Sullivan et al., Integr. Org. Biol., 2026)
Дрон, летящ на височина между 40 и 50 метра, записва движенията на акулите спрямо източника на звука. Учените използват три тестови сигнала с различни честоти, както и контролен звук, който е извън слуховия диапазон на акулите.
Видът е избран отчасти заради добре познатото му поведение – всяка зима голям брой чернопери акули се събират на едно и също място край брега. Водата там е достатъчно плитка и прозрачна, за да позволява наблюдение с дрон.
„Големият им брой и лесният достъп до тях ни позволиха да ги наблюдаваме от въздуха, без да нарушаваме естественото им поведение, и едновременно с това да възпроизвеждаме контролирани подводни звуци“, казва Каджиура.
Акулите не просто чуват – те разбират и откъде идва звукът
Както се очаква, акулите не реагират на контролните звуци. При тестовите сигнали обаче реакция е регистрирана в между 71,1 и 87 процента от случаите в зависимост от честотата.
Най-голямото разстояние, от което отделна акула реагира на звук, е 74 метра. От общо 165 отчетени реакции 118 са регистрирани в зона, която се определя като далечно звуково поле.
Акулите успяват да доловят звуци и в далечното звуково поле, където преобладават вълните на звуковото налягане. (Sullivan et al., Integr. Org. Biol., 2026)
И при трите използвани честоти акулите реагират на звук от разстояние до 62 метра.
При всяка реакция животните рязко се обръщат и се отдалечават от източника на звука. Това подсказва, че те не само го чуват, но и могат да определят откъде идва.
Начинът, по който различните животни възприемат и интерпретират звуците около себе си, продължава да разкрива изненадващи страни от техния сетивен свят. Учените дори разработват технологии, с които да разбират по-добре комуникацията между животните.
„Океанът е изпълнен със звуци и акулите очевидно са много по-чувствителни към тази акустична среда, отколкото досега сме предполагали“, казва Каджиура.
„Способността да долавят и да реагират на звуци от десетки метри разстояние дава на тези хищници важна информация за средата около тях. Следващият въпрос е как тяхната сетивна система им позволява да улавят и разпознават толкова далечни звуци.“
Но как всъщност чуват акулите?
За разлика от много костни риби, акулите нямат изпълнен с газ плавателен мехур, който подпомага слуха, като преобразува звуковото налягане във вибрации. Това означава, че при тях вероятно действа друг механизъм.
Според изследователите C. limbatus може би долавят директно движенията на водните частици, породени от звука.
Тази хипотеза предстои да бъде проверена в бъдещи изследвания. Засега обаче учените вече имат много по-ясна представа за слуховите способности на акулите – при това въз основа на наблюдения в естествената им среда, а не в лабораторни условия.
„Когато правим изследвания на слуха в аквариум, звукът се отразява от стените и се получава сложна, объркваща картина – все едно се намирате в огледален лабиринт“, обяснява биологът Каролайн Съливан.
„Затова е толкова важно подобни експерименти да се провеждат в океана с диви акули – само така можем да наблюдаваме естествените им реакции.“
Изследването е публикувано в Integrative Organismal Biology.
