През 20-те години на миналия век  немският археолог Вилхелм Тойд огласява своята теория, че свещеното дърво Ирминсул се е намирало именно в Екстернщайне. Тойд е известен с това, че се е опитвал

да докаже съществуването на древна германска цивилизация.

Археологът полага много усилия, за да защити теорията си, че именно скалният комплекс е бил място, където са се извършвали свещенодействията на германското езичество. Някои неоезичници идентифицират Ирминсул с огънатото дърво под кръста, изобразено на скалния релеф от 12. век на централната скала. Този релеф е и едно от най-известните изображения, станали емблема на Екстернщайне. Той е с размери 3,5 на 5 метра и е най-големият скален релеф в цяла Европа. В долния му десен ъгъл се вижда прегънато дърво във формата на стол – то е унижено и умъртвено от победата на християнството – отново препратка към покоряването на Германия от Карл Велики.

Съществуването на релефа и сведенията за Ирминсул са известни на учените от столетия. Поетът Гьоте например обсъжда надълго и нашироко релефа от скалите Екстернщайне. Те обаче са свързани в едно едва през 1929 г. в интерпретацията на Вилхелм Тойд, когото мнозина смятат за псевдоисторик.

През  1933 г.  археологът се присъединява към нацистката партия и им предлага да превърнат Екстернщайне в „свещен гроб” за почит към германските предци. Хайнрих Химлер е много ентусиазиран от тази идея и същата година става инициатор и после оглавява Фондация „Екстернщайне”. Тойд ръководи археологическите разкопки на място до 1940 г. Тогава те са поети от  частта „Аненербе” в СС, която изучава каменните колони  като ценни източници на сведения за германския фолклор и история. Така постепенно скалният комплекс

се превръща в част от нацистката доктрина,

факт,  известен на малцина от германските туристи, които го посещават всеки ден.

Макар че скалните пръсти са били използвани от християните, има някои неща, които не могат да бъдат обяснени лесно. Защо например е изобразен орел на вратата, която води към две изкуствени пещери в първата колона? Езерцето на пода на една от пещерите вероятно е отчасти естествено, отчасти създадено от ръката на човека. Така или иначе не е ясно изобщо за какво е било използвано то. Край създаденото около колоните езеро се намира празен каменен саркофаг, чието предназначение също не е изяснено. В комплекса има много дупки, пробити неясно защо. Стълби се изкачват до задънени входове, платформи в скалата не обслужват никаква конкретна цел.

Gallery

Снимка: wewi-photography / Shutterstock

Gallery

Снимка: wewi-photography / Shutterstock