Най-големите акули, които някога са бродели океаните, са отглеждали малките си – бъдещите крале и кралици на подводното царство - в плитки „детски ясли“ с топла вода. Тук храната се е срещала в изобилие, а хищниците са били рядкост.

Когато обаче нивото на световния океан е започнало да намалява в един все по-студен свят, мега хищникът Otodus megalodons е намирал все по-малко подобни безопасни зони край крайбрежията, където малките му да могат спокойно да достигнат зрялост, пишат учени в The Royal Society journal Biology Letters.

Много е възможно именно зависимостта на мегалодона от тези детски ясли да е допринесла за края на неговото 20-милионно царуване в световния океан.

На Otodus megalodon, понякога класифициран и като Carcharocles megalodon – са му били необходими цели 25 години, за да достигне зряла възраст - “изключително бавна полова зрялост”, казват авторите на изследователския труд.

Вече пораснала обаче, древната акула е можела да достигне до 18 метра – това е три пъти по-голям ръст от най-голямата бяла акула, известна от хитовия филм "Челюсти“ от 1975 г.

Като върховен хищник и до изчезването му преди около три милиона години, възрастният мегалодон не е имал съперници сред другите океански хищници и е пирувал с по-малки акули и дори китове. Но малките му били уязвими за атаки от други хищници.

“Нашите резултати разкриват за първи път, че “детските градини” са били често използвани от Otodus megalodon в големи времеви и пространствени мащаби”, казаха авторите.

Идеалното място за развитие

Изследователският екип открива подобна детска ясла на мегалодони по източното крайбрежие на Испания в провинция Тарагона, след като посещава местен музей и разглеждат колекция от зъби на мегалодони.

„Много от тях бяха доста малки за подобно голямо животно – пишат Карлос Мартинез-Перез и Умберто Ферон от университета на Бристол. Изхождайки от размера на зъбите, двамата автори на проучването достигат до заключението, че този район някога е бил дом на млади мегалодони.

Челюсти на мегалодон. Източник: Serge Illaryonov/Wikimedia Commons/CC BY 3.0

Тази испанска ясла може да бъде описана като „идеалното място за развитие“, пишат още изследователите.

Някога това е „бил плитък залив с топли води с връзка към морето - пълен с коралови рифове, безгръбначни, различни видове риби, морски бозайници и други акули и скатове“.

Изследователите анализират 8 други чифта зъби, събрани по-рано из места като САЩ, Перу, Панама и Чили. Те достигат до заключението, че четири от тях – два в САЩ и два в Панама – също са принадлежали на млади мегалодони. Според учените тези четири района, в които са били намерени въпросните зъби, вероятно също са представлявали детски ясли за мегалодони.

Мегалодоните са се радвали на топлите и умерени води от периода на миоцена - преди 5 до 23 милиона години.

Но по-хладният период на плиоцена е бил далеч по-неподходящ за съществуването им. Докато плячката им се адаптира и се насочва към по-студени води, мегалодонът остава там, където океаните остават топли.

По-хладният климат вероятно е допринесъл за евентуалното изчезване на мегалодона.

Източник: Science Alert