Сред добрите новини са и резултатите относно гърбатите китове, които мигрират от Антарктида към Източна Австралия и чиито популации са скочили от няколкостотин животни през 1968 г., до над 40 000 днес. Морските видри в Западна Канада също са се увеличили от само десетки през 1980 г. до хиляди в момента, а в Балтийско море както популацията на дългомуцунестия тюлен, така и тази на корморани, се увеличава.

Напредъкът обаче далеч не е толкова голям. Замърсяването от фермите и пластмасите, които все още се изливат в океаните, рекордно високите температури на водите, и разрушителния риболов са огромна пречка.

Глобалното затопляне на океаните например, “изгони” няколкостотинте оцелели южни гладки кита по крайбрежието на западната част на Атлантическия океан. Там, твърди Робъртс, на фона на натоварения риболов, те биват убити от сблъсъци с кораби или умират заклещени в мрежите, въпреки че нови разпоредби започват да помагат.

Мексиканският залив също претърпява огромни щети, поради огромните количества тор и отпадъци, изтичащи от средните западни ферми, като на други места албатросите продължават да бъдат прихващани от мрежите на рибарите, въпреки наличието на прости решения на проблема.

Примерите за ползите от възстановителните навици нарастват обаче, твърди Робъртс – от завръщането на някога изобилните легла от стриди, които могат да почистват огромни обеми вода, до морските защитени зони, които могат да увеличат риболовния улов, например шотландския остров Арран.

„Когато започнах да се занимавам с науката за морските защитени територии в началото на 90-те години, това беше просто една ниша”, сподели Робъртс.

„Сега това се обсъжда на най-високо ниво в международен план и имаме много страни, които се подписват, за да разширят защитата с до 30% от световните океани до 2030 г.“, добави той.

Морските защитени зони са нараснали от 0,9% през 2000 г. до 7,4% сега, въпреки че не всички се контролират напълно.

Проучването на учените заключва, че възстановяването на океаните до 2050 г. е голямо предизвикателство, но посредством глобално удвояване на усилията за опазване, може да бъде постигнато.

„Справянето с това предизвикателство би било исторически момент в стремежа на човечеството да постигне глобално устойчиво бъдеще“, заяви Робъртс.

Източник: The Guardian / Gospodari