Преди около 10 млн. години мегаезерото, наречено морето Паратетис – най-голямото в историята на нашата планета – е покривало площ, по-голяма от днешно Средиземно море. На една съвременна карта то би се простирало от Алпите над Италия до Казахстан в централна Азия.

До скоро учените знаеха съвсем малко за начина, по който Паратетис се е променяло през вековете. Ново изследване обаче идентифицира четири катаклизмични и провокирани от климата цикли, които са смалили езерото и най-вероятно са убили значителен брой от видовете, живеещи в него.

Водният живот в морето Паратетис е бил уникален. В него е можело да се открие почти всичко – от мекотели и ракообразни до малки китове и делфини, еволюирали по такъв начин, че да се нагодят към по-ограничената среда. Когато обаче нивата на водата са започнали да спадат, а солеността – да се увеличава, много малко от тези същества са успели да оцелеят, казват изследователите.

„Вероятно е представлявало своеобразен постапокалиптичен праисторически свят – вдоната версия на пустоштта от „Лудия Макс“, коментира геологът Вут Крийгсман от университета на Утрехт в Нидерландия.

Крийгсман и колегите му са проучвали вкаменелости, утаечни залежи и геологията на района около Черно море (в центъра, където морето Паратетис някога се е намирало), за да идентифицират четирите ключови спада в нивото на водата в рамките на няколко милиона години. Същевременно те моделират и симулират водните нива из самия регион.

Най-сериозният спад е бил последният – преди между 7,65 млн. и 7,9 млн. години. През това време нивата на водата в морето Паратетис са паднали с до 250 метра. Това е разцепило мегаезерото на мини езера, които в определени моменти най-вероятно са били токсични за по-голямата част от водните обитатели.

Според изчисленията на учените мегаезерото най-вероятно е изгубило до 70 процента от своята повърхностна площ и до 1/3 от обема си по време на тези периоди на засушаване.

В най-добрите си дни (по отношение на капацитет) Паратетис е покривало 2,8 млн. кв. км и е съдържало 10 пъти повече вода от всички съвременни езера на планетата.

Температурите и промените в количеството на валежите из цяла Евразия също са се отразили на облика на земята. Откритите местности са били заменени от горски райони, а типът гористи области се е променил. Все още не знаем как тези еволюции са се подхранвали или променяли една друга.

„Частичното засушаване на мегаезерото съвпада с промените в климата, хранителната мрежа и пейзажа из цяла Евразия, макар че все още не знаем какво точно е предизвикало всичко това и какви са били механизмите“, пишат изследователите.

Морето Паратетис, създадено от тектоничните измествания и възхода на централните Европейски планини, вероятно е оцеляло общо 5 млн. години. Това сочат геоложките данни. След това обаче то е започнало да изсъхва и е довело до образуването на Средиземноморието.

Скалите край нос Калиакра са сред малкото останки от древното мегаезеро. Снимка: Igor Bakirov / Shutterstock

Друго скорошно проучване показва, че спадът в нивата на водата около морето Паратетис е превърнал бреговите ивици в пасища и съответно – е предоставил плодородна земя, стимулирала еволюцията на сухоземните същества. Всъщност, разнообразието на африканската савана най-вероятно е вследствие от миграция по време на големите периоди на засушаване от тази епоха.

Разбира се, стимулираните от климата промени из пейзажа и сред дивите обитатели е актуална тема и днес – милиони години след пресъхването на морето Паратетис. Всяко изследване от този тип ни напомня за реалната заплаха, срещу която се изправени днес. Същевременно изследванията върху нашето минало биха могли да хвърлят повече светлина върху онова, което ни очаква за в бъдеще.

Проучването е публикувано в Scientific Reports.

Източник: Science Alert