Какво ще се случи, ако 1500 вулкана изригнат едновременно?
Земята е осеяна с хиляди вулкани, но повечето от тях прекарват дълго време в покой. Ами ако един ден всички активни вулкани изригнат едновременно? Последиците биха били катастрофални. Огромни количества лава, пепел и нажежени газове ще опустошат обширни райони, а промените в атмосферата могат да засегнат всяко кътче на планетата. Но колко тежки биха били пораженията? И най-вече, би ли успяло човечеството да оцелее?
1500 вулкана и един апокалиптичен сценарий
Не всички вулкани биха представлявали непосредствена заплаха. Угасналите вулкани, които не са изригвали от хилядолетия и при които не се очаква нова активност, няма да участват в подобен сценарий.
Във всеки един момент обаче някъде по света изригват между 10 и 20 вулкана. На сушата има около 1500 потенциално активни вулкана, а точният брой на подводните остава неизвестен. Около 20 от сухоземните вулканични системи се определят като супервулкани.
Сред най-известните е Йелоустоун в САЩ. Неговата гигантска калдера е толкова обширна, че в нея би могъл да се побере цял град с размерите на Токио.
Но какво би станало, ако всички тези вулкани се активизират едновременно? Как би изглеждал светът в разгара на подобна катастрофа?
Огнени облаци, от които няма спасение
Ако всички активни вулкани на Земята изригнат наведнъж, планетата ще бъде разтърсена от множество мощни експлозии.
Най-разрушителните изригвания ще изхвърлят огромни количества скални отломки, пепел и газове. Образувалите се нажежени облаци ще помитат всичко по пътя си, а районите в близост до вулканите ще бъдат опустошени.
И не си мислете, че можете просто да се качите в колата и да избягате. Тези облаци могат да се движат със скорост над 700 км/ч, а температурата на скалните отломки в тях да достига 1000°C. Да ги изпреварите би било практически невъзможно.
Не всички вулкани обаче ще изригват с подобна сила. При някои магмата няма да бъде изхвърляна с мощни експлозии, а ще се излива сравнително спокойно върху земната повърхност. Този процес се нарича ефузивно изригване.
Ако вулканът близо до вас изригне по този начин, можете да се смятате за късметлии. Само че облекчението ви едва ли ще продължи дълго.
Междувременно други вулкани ще изхвърлят огромни стълбове пепел високо в атмосферата. Въздушните течения ще я разнасят на хиляди километри, докато обширни части от земната повърхност постепенно се покриват с дебел слой вулканична пепел.
Вулканичната активност е тясно свързана с процесите в земните недра и движението на тектоничните плочи. Учените например са открили две гигантски разкъсвания в тектонична плоча под Иран, които разкриват колко сложни са процесите под краката ни.
Земята потъва в мрак
Огромните облаци от вулканична пепел ще засенчат Слънцето и ще потопят планетата в продължителен мрак.
Без достатъчно слънчева светлина фотосинтезата ще бъде сериозно нарушена. Растителността постепенно ще загива, включително земеделските култури, от които зависи изхранването на хората и животните.
Дори някои посеви да успеят да преживеят недостига на светлина, киселинните дъждове могат да ги унищожат.
Светът, който познаваме, ще се промени до неузнаваемост. Подобна катастрофа показва колко силно животът зависи от условията на нашата планета. Учените дори са симулирали как би изглеждала Земята, ако животът никога не беше възникнал.
Но липсата на слънчева светлина и недостигът на храна далеч няма да бъдат единствените ни проблеми.
Вулканичната пепел не прилича на обикновената пепел от огнището. Тя се състои от миниатюрни скални частици, които могат да се натрупват в огромни количества. Ако върху покрива на дома ви падне достатъчно дебел слой, тежестта му може да доведе до срутване на цялата конструкция.
Няма спасение нито във въздуха, нито в океана
Не разчитайте и на самолет, за да се измъкнете от бедствието. Вулканичната пепел представлява сериозна опасност за авиационните двигатели, тъй като при високите температури в тях частиците могат да се разтопят и да причинят тежки повреди. Въздушният транспорт така или иначе ще бъде парализиран заради силно ограничената видимост.
Подводните вулкани също ще нанесат сериозни поражения. Масовите изригвания могат да променят химичния състав на морската вода и да повишат нейната киселинност. Множество морски организми няма да оцелеят при подобни условия, а последствията ще засегнат цялата хранителна верига.
Първо ледникова епоха, после глобално затопляне
Заради огромните количества пепел и други частици в атмосферата до земната повърхност ще достига значително по-малко слънчева енергия. В резултат температурите ще започнат да спадат.
При достатъчно мащабни и продължителни изригвания застудяването може да бъде толкова сериозно, че планетата да се изправи пред условия, наподобяващи нова ледникова епоха.
В дългосрочен план обаче картината би могла да се промени коренно.
Вулканичните изригвания освобождават и въглероден диоксид. Ако в атмосферата попаднат достатъчно големи количества от този парников газ, той може да допринесе за продължително затопляне, след като първоначалният охлаждащ ефект отслабне.
Така Земята би могла да премине от рязко застудяване към значително повишаване на температурите.
Парниковите газове играят ключова роля за климатичните промени дори в далеч по-обичайни ситуации. Показателен пример е начинът, по който изхвърлянето на храна допринася за климатичните проблеми.
Къде бихме могли да оцелеем?
Да предположим, че по някакво чудо сте преживели вулканичните експлозии и не сте загинали от вдишването на пепел.
Къде бихте могли да потърсите убежище?
Една от възможностите е кораб насред океана, далече от районите с най-интензивна вулканична активност. Друг вариант е добре оборудван подземен бункер.
И в двата случая обаче ще трябва да разполагате с достатъчно хранителни запаси и топли дрехи, за да оцелеете в този постапокалиптичен свят.
А преди отново да излезете навън, ще трябва да изчакате атмосферата да се прочисти. Нещо, което може да отнеме много, много дълго време.
Възможно ли е Земята дори да промени ориентацията си?
И когато най-сетне напуснете убежището си, светът отвън може да няма почти нищо общо с онзи, който помните.
Според този хипотетичен сценарий продължителните вулканични изригвания биха изхвърлили на повърхността огромни количества материал от земните недра. Подобно преразпределение на масата би могло да повлияе на ориентацията на планетата.
Това напомня за процес, известен като истинско полярно скитане, при който външните слоеве на планетата променят положението си спрямо оста на въртене. Смята се, че подобни промени са настъпвали на Марс преди около 3,5 милиарда години.
В най-крайния вариант на разглеждания сценарий дори се допуска, че Париж би могъл да се озове на Северния полюс. Това обаче е силно спекулативно предположение, а не установена последица от масови вулканични изригвания.
Разбира се, вероятността всички вулкани на Земята да изригнат едновременно е нищожна. Няма доказателства подобно събитие да се е случвало през милиардите години от историята на планетата.
Но дори най-невероятните сценарии ни напомнят колко могъщи са природните сили.
А може би никога не е излишно да сме подготвени за неочакваното.
Източник: What If













